И докато един от близките ми хора буквално си проспива живота и така ме съсипва, други не спят, а се се женят за джуджета – 2 дни преди Коледа (а Коледа, знаеш, е супер специален празник), мила дружка ще каже “Да” на възлюбления си, който макар и нисък, я обича много (надявам се). Или пък ще има сватба, защото такъв е естествения ход на събитията. Мамка му, мисля си докато обработвам информацията, влизаме във възрастта, в която приятелките ни се омъжват, а ние оставаме стари моми. Естествен ход на събитията, нали не си забравил.
Този път няма да съм кума или шаферка и леко се разочаровам, но то е само заради егото. Въпреки това си мисля за малката черна рокля, която ще нося, за Светла, която прави невероятни покани за сватби на ръка и за подаръка. Знаеш, не мога да подаря сервиз, микровълнова или маса за гладене – просто не съм такава. Докато се чудя какво да е, попадам на ето тази статия и макар да ми се ще да й придам по-голямо значение, не успявам, защото ми хрумва Идеята – ще им подаря домейни и имейл адреси за бъдещите им деца полу-джуджета. Ще регистрирам имейли и за собствените си деца – не искам възможностите Gmail-ски да се изчерпят, докато им дойде времето на моите прекрасни отрочета. Бързай и ти, че по-готините адреси вече са заети.
И така, някой да има хубав домейн за продан?
Ах, че си зла… Не можа да се сдържиш да не пуснеш някой и друг коментар по повод на джуджето… Трябва ти значка “Внимание, зло куче!”, ама не на румънски, че току-виж някой не разбрал и те добилижил…
Ама нали си знаеш, че си те обичам и такава…
Н.
Джаф 😀
Мен ако питаш – пълна глупост. Представи си, че преди Х години твоите родители ти бяха регистрирали поща и домейн, от които се очаква да са с актуално име и място и да са по вкуса ти до днешен. Как щеше да го изтълкуваш?
Когато съм се разждала не е имало Gmail, обаче ако нашите ми бяха купили домейн, сега нямаше да си държа блога в Blogger. Тюх.