Мина цяла седмица откакто се върнах от Амстердам и май чак сега ми се наместиха нещата в главата. Няма да ви разказвам за пътуването, защото беше не-туристическо и много лично, но ще се спра на две неща, които ми направиха впечатление.

Rijksmuseum или как се прави маркетинг

Rijksmuseum беше затворен с години за реновация. Досега бях виждала само малка част от колекцията и сградата на музея, но през април той отвори врати в пълния си блясък.

Малко преди това, през януари, от фейсбук игра спечелих hard-hat tour на музея, но не успях да отида. Размених няколко мейла по повода с маркетинг отдела на музея, и в крайна сметка ме поканиха да се свържа с тях следващият път, когато съм в Амстердам. Тогава  си помислих, че поканата е по-скоро проформа и от куртоазия.

Преди да замина, им писах – въпреки че беше минала почти цяла година оттогава. Получих отговор с дата и час, когато да се явя в музея за индивидуална обиколка. Сестра ми също беше добре дошла.

Посрещна ни Мариеле, гид от музея. Преди да започнем, поговори с нас, за да разбере какво ни интересува и къде да сложи фокус, след това ни разведе и ни разказа супер интересни неща, а после ни остави да обикаляме музея сами и ни даде препоръки какво да не пропускаме в никакъв случай.

Реалната цена на билетите и обиколката е вероятно под 50 евро. На тази цена обаче маркетинг екипът на Rijksmuseum си спечели в мое лице верен фен – защото така се прави добър маркетинг.

Green Budget Bike и как да крадеш самоличности

В другия край на спектъра са Green Budget Bike – компания, която дава велосипеди под наем в Амстердам. Отидохме в един от магазините на фирмата към четири следобед и заявихме желание да наемем два велосипеда за 3 дни.

Единият от двамата служители там ни изгледа пренебрежително и каза, че денят почти е приключил (работят до 6!), така че не става. Другият го избута, застана на гишето и с мазна усмивка ни попита имаме ли паспорти. Имаме, отговорихме ние, и той ни изложи условията за наем:

• Да оставим паспортите си в магазина, докато не върнем велосипедите;
• Да си дадем номерата на кредитните карти, за да оторизират по 500 евро на всяка като депозит; и
• Да платим по 50 евро депозит за всяко колело отделно.

Обясних на служителя, че това е недопустимо и попитах има ли друг вариант. Нямаше и си тръгнахме без велосипеди.

Нека да видим какво ме притесни в тази схема:

1. Това е случаен магазин за велосипеди, който иска да оставя личните си документи при тях без да ми дадат гаранция, че документите ми няма да бъдат използвани за нищо друго, освен за “заложник” в случай, че реша да открадна безценния им велосипед. Къде ще се съхраняват документите и регистрирани ли са някъде, за да държат чужди документи за самоличност са въпроси, които остават без отговор.
2. Защо плащам за депозит два пъти?
3. Какво могат да направят тези с номера на кредитната ми карта и паспорта ми? Не много – могат само да източат лимита на картата, или пък да ги използват за identity theft. Не, благодаря – нямаме сделка.
4. Какво става, ако ми се случи нещо в чужда страна без документ за самоличност? В конкретният случай имах в себе си и паспорт, и лична карта, но ако бях отишла в Амстердам само с последната? Как мога да се идентифицирам където и да е, дори и в случаен кофишоп?

И все пак, градът беше пълен с туристи, каращи Green Budget Bike. Оказа се, че останалите големи компании за наем на велосипеди също взимат от клиентите си документи за самоличност. Not cool.

Тук отново фирмата е назад с около 50 евро, които бихме платили за наем, но се вкарват във филма с това да напише оплакване срещу тях където мога.

Изводите

Добрият маркетинг изисква да мислиш за клиентите си и за това как да ги направиш щастливи така, че да вземеш пари от тях веднъж, а след това да продължиш да взимаш.

Ако приемеш, че клиентите ти ще те прецакат и се опиташ ти да ги прецакаш пръв, нещата няма как да се получат в дългосрочен план.

С две думи: ако ви предстои пътуване до Амстердам, задължително посетете Rijksmuseum и стойте далеч от Green Budget Bikes.