Годината почти приключи, и ето на – пак равносметки. Обичайно тия неща правя за себе си, а не публично, но тая година имам повечко свободно време в ръцете си и ще ви разкажа какви неща ми се случиха през 2013-та.

Влюбих се. Нещата не се развиха точно както ми се искаше, но това не е важно, защото нищо не може да се сравни с това да си влюбен.

Нещата с любовта не се развиха точно както ми се искаше, защото се оказа, че вече съм намерила голямата любов на живота си и това е работата. С нея се оказахме безвъзвратно женени, и когато се наложи да напусна последната, ми беше тежко, но не си посипах главата с пепел и продължих напред. В момента се наслаждавам на последните си дни почивка, преди да избера кое от наличните предложения за нова работа да приема и да включа пак на пълни обороти.

Пътувах много, и този път всички пътешествия ми бяха дълги. Мароко и Гибралтар през пролетта, Гърция през лятото и Амстердам преди няколко седмици май се оказаха любимите ми пътешествия за годината.

Не напреднах много с пианото, но се старах. Доволна съм от усилията си, въпреки че не успях да спазя плана си да свиря поне по 20 минути на ден всеки ден и не се научих на солфеж. През следващата година.

Заех се със здравето си и по-конкретно започнах да се боря с излишните килограми. Повече за това ще ви разкажа в отделен пост, сега ще кажа само, че за последните 2 месеца съм около 8 килограма надолу и това е чудесно.

Преместих се в ново жилище. Съквартирантката ми Женя ми липсва, с нея се шегуваме, че бяхме като съпруги, но пък новият ми апартамент е просто един етаж по-надолу от стария, така че си ходим често на гости по пантофи. Да живееш без съквартиранти е една идея по-подходящо за човек, комуто остава само една година, в която възрастта му да започва с 2.

Като цяло, 2013-та беше за мен много силна година. Научих адски много неща, срещнах се с много хора, израснах като личност и се чувствах много добре в собствената си кожа. Можеше ли да е още по-силна? Естествено, винаги може още, но трябва да се радваме на това, което имаме и сме постигнали. Оставям ви сега с едно парче, което честичко въртя напоследък – хем коледно, хем малко тъжно, напълно в духа на празниците.