След като завърших университета, исках да започна работа като копирайтър в рекламна агенция. Пишеха ми се реклами, измисляха ми се сценарии и истории, продаваха ми се продукти, но най-вече исках да бъда част от тая романтична група интелигентни и начетени хора, които правят реклами в България.

Нещата не ми се получиха както ги планирах (вместо това задълбах в онлайн комуникациите), а с времето и гледането на реклами, произведени у нас, представата ми за действащите рекламисти коренно се промени. Към настоящия момент се чудя работят ли въобще умни хора по рекламните ни агенции, защото от работата им не личи да е така. Ето днес два примера от родния ефир.

С песни и свирки към микрокредитиране

Първата реклама идва от света на тъй популярното микрокредитиране, индустрията, която ви дава малки суми с 220% годишна лихва ей така, щото сте готини (и щото не можете да смятате и/или не знаете, че с кредитна карта например лихвата ще е да речем 18% на година). Повечето компании за микрокредитиране изглеждат и звучат еднакво, затова ми е трудно да ги различа на екрана – днешната реклама мислех за част от серия, а се оказа, че останалите спотове от „серията“ са всъщност на други фирми. Но нека изгледаме клипчето:

Героинята, разбирам от описанието, е Ана Мария Чернева: модел, чалга певица и явно – проститутка. Пари не й трябват чак, поне не и спешно, но ако й потрябват, намира по няколко хиляди лева с песни и свирки – това разбирам аз от рекламата. Става ясно също, че е мадам или просто работи във фирма с много колежки, защото в края на рекламата споделя, че ще каже на момичетата (и в двата случая, дали си плащат осигуровките? НОИ, спите!).

С думи прости – проституцията у нас е реалност, но Кредисимо влиза с двеста и „Стига глупости!“, за да ви спаси от нея. Какви герои само, нямам думи.

Факт е, че аз не съм таргет на фирмите за микрокредити, но колко отчаян живот трябва да водиш, за да ти въздейства такава реклама???

Докато смъртта ви раздели… с дивана

Вторият спот за днес ни отвежда на апокалиптична сватба на открито. Булката, Мая Петрова, не взима Ангел Антонов за съпруг, защото искала някой по-стабилен. Лично според мен някаква кифла, която си сменя мнението в последния момент пред лелката от гражданското, не заслужава никой стабилен, но нейсе – да кажем, че копирайтърът е чел малко за когнитивния дисонанс и се е опитал да го приложи на практика.

Сега като се замисля, това е може би една добра реклама за народопсихологията ни – всички знаем, че българинът се жени за мебелите си и ги сменя по време на грандиозния основен ремонт, който прави веднъж на 20 години например. Затова внушението е адекватно – „В Айко има голям избор, елате, гледайте, и после купете дивана, на който ще прекарате остатъка от живота си“. Има логика.

Така или иначе, рекламата ми простее повече, отколкото е нужно, за да е просто забавна. Че семейството в БГ не е ценност – не е, но да го сравним с купуването на нова табуретка напълно излиза от рамките на добрия вкус. Интересното е, че тук би следвало да съм таргет, но ето – изпуснаха ме.