Неотдавна попаднах на приятна статия, която обяснява минусите на работата на свободна практика. Не познавам авторката, Екатерина Петрова, но след като дочетох текста й, ми се прииска да я прегърна заради нахлулите в мен емпатия и симпатия.

И аз съм била фрийлансър. И аз съм работила от къщи, от кафенета, от колата, от хотели и от плажа. И аз съм се занимавала с клиенти, водила съм преговори, разпращала съм фактури, отказвала съм гигове. И аз съм имала свободата да работа когато, където и колкото поискам. Е, не точно.

Няма да преразказвам статията тук, прочетете я, наистина е интересна. Нямах намерение самата аз да пиша по темата, но Вероника ме провокира да разпиша дали сега или някога бих се върнала към тая работа, и отговорът ми клони към не, поне към днешна дата. Ето няколко причини.

Хората

Аз съм социално животно и имам нужда от хора, с които да си говоря глупости, да обсъждам идеи, да нищим работните процеси или да обсъдим тоалета на рецепционистката, ако щете. Опитно съм установила, че средата, в която работя оптимално, е именно такава – с много, по възможност разнородни хора с голямо желание за комуникация. Колкото повече шеги и закачки около мен, толкова по-добра е работата ми.

Социалните придобивки

България е държава, в която ми е адски трудно да се насиля (да, именно да се насиля) да плащам осигуровки и данъци. Предпочитам това да се случва далеч от погледа ми, защото иначе сърцето ми кърви. Останалото е описала Екатерина в статията.

Режимът

Що се отнася до режим, когато не е подчинен на офис конвенциите, се лутам между две крайности: или се разсейвам твърде много и с часове не успявам да започна работа, или започвам да работя, увличам се и не мога да спра. И двата варианта са нездравословни – случвало ми се е да предам продукт, с който не се гордея на 100%, защото съм прахосала твърде много време в глупости, и ми се е случвало да се окаже, че съм прекарала 16 часа пред монитора – по пижама и с несресана коса например.

Съотношението време/пари

Когато работиш за себе си нямаш голяма финансова сигурност, но пък и нямаш таван на приходите – колкото повече работиш, толкова повече пари правиш. Самата аз няколко пъти съм изпадала в ситуацията да имам повече от достатъчно финансов ресурс, и да нямам време да го употребя по същество. Намирането на златна среда е ужасно трудно, защото алчността е заложена в човека (в мен поне – със сигурност).

И нещо интересно за финал: съотношението бих/не бих фрийлансърствала отново зависи много силно от сезона. През лятото и пролетта, когато времето навън е преле(с)тно, а в офиса е задушно и леко мирише на застояло (във всякакъв смисъл), съм много по-склонна да зарежа уж стабилната си работа (то какво ли е стабилно наистина в тоя живот) и да се занеса в парка с компютъра и кафето си. По-логично е това да е така през зимата, когато ще си работя от къщи и няма да ми се налага да излизам в гадното време, но на – иди, че разбери.

И последно: вие имате ли опит с работата на свободна практика? Ако можехте, щяхте ли да я изберете?

Снимка: Joselito Tagarao