Писала съм го толкова много пъти, че вече изглежда почти като лъжа; при все това продължава да е истина, от онези натрапчиво-болезнените, дето няма как просто да подминеш.

Искам да се прибера у дома. У дома съм.

Попитай ме каквото поискаш. Попитай ме колко е часът, може ли тревата да е лилава, защо кихат котките, каквото да е.

Не ме питай единствено защо си оставих сърцето в оная равна земя, където нещата следват естествения си ход, небето е ниско и точно каквото трябва да бъде и дъждът е точно колкото се налага. На този въпрос нямам отговор.

Искам да се прибера у дома.