В една от последните следобедни почивки, докато кротко пиех кафе и пушех цигара след цигара с Юнуз, се разговорихме за ретро коли и се сетих за първата кола на баща ми, която днес по всички критерии е ретро. Не се бях сещала за нея от години; което е странно, защото години наред стоя паркирана пред нас без да е в движение. След това един ентусиаст я купи, стегна я и започна да я юрка по ралита.

Говоря ти за Рено 8 – прословутото синьо Рено 8 (в нашия случай – червено и екскслузивно за времето, когато в България са властвали Москвич, Лада, Вартбург и Трабант). Ако не ме лъже паметта, двигателят беше отзад, а отпред – багажникът; и това е само едно от очарователните неща около тази кола.

Някой ден ще гледам да изровя и сканирам снимка с Рено-то – возило ме е твърде много прекрасни километри, за да остане незначително за историята на моя живот. Пък дотогава, ако ти се занимава, виж как е еволюирало логото на Рено през годините – интересно е как от овала с орнаменти през кръга и ромба се стига до днешното лого на компанията.