Във вторник сутринта Роко ми звънна и с пресилен драматизъм съобщи, че е напуснала работата си. Тази работа Роко имаше от години и презираше страстно, но седеше заради огромната си заплата и възможността да се гъбарка с колегите си – група добри, но глуповати хора.

Именно във вторник сутринта на път за офиса Роко, полузаспала, видяла на една будка за вестници Никола Тесла на корицата на едно списание за наука, и за секунда се зачудила с какво Милко Калайджиев е заслужил ликът му да се мъдри върху списание, търсещо смисъла на вселената и живота в науката.

Вече на работа, Роко разказала същата тази история на колегата си, а той не реагирал, защото не знаел кой е Тесла, и не бил много сигурен как изглежда Милко Калайджиев. В тоя момент тя осъзнала, че животът е твърде кратък, за да го прекарваш сред ограничени хора, взела си чантата и излязла, без да каже нищо.

– И сега какво? – попитах я аз с престорена загриженост; истината е, че въобще не се притесних за Роко, защото тя е като котка – с девет служебни живота.
– Сега… следващото голямо нещо в живота ми: да намеря най-хубавите палачинки в София.

Поговорихме още малко, посъветвах Роко да се обади на шефа си и да му каже все пак, че е напуснала, за да не си мисли човекът, че както обикновено прилага свободна интерпретация на работното време. После я пратих да дири палачинките.