Преди няколко месеца се записах на курс по фотография. Като цяло останах доста доволна, но преподавателите ни се опитаха да ни научат как да компенсираме с ретуш всичко, което ни липсва като техника – а това не е истинската фотография.

Днес се сетих за лекцията, на която си говорихме за екстремна фотография. Едната ни преподавателка ни показа кутии за подводно снимане и каза нещо от сорта на “Като цяло май са сигурни, но аз не бих рискувала да си сложа фотоапарата в такова нещо, прекалено е скъп”. И се замислих. Истински добрите фотографи, смятам, биха сложили апаратите си в кутиите. Биха ги провесили от скала. Биха ги изложили на всякакъв риск, за да получат онзи кадър, към който да се връщат, когато изпитват съмнения за кариерния си избор.

И докато минаваха тези мисли през главата ми, съвсем случайно попаднах на Филип Британ, който прави прекрасни снимки на реки. Не са велики и няма да променят устоите на фотографията, но са страшно, страшно приятни за гледане, ето няколко, за да поплакнете очи: