За да видиш прекрасната и изненадваща реалност, в която живееш, трябва да имаш специални очи. Това е урокът, който ни преподава днес младият украински фотограф Олег Оприско.
Именно негови са снимките на началната страница на този блог, харесала съм го отдавна и не знам защо чак сега ви разказвам за него.
Кариерата си Оприско започва на 16, когато се хваща на работа във фотостудио в Лвов. Там той прекарва три години, през които освен да принтира дигитални и аналогови снимки, внимателно ги анализира и отбелязва кои са нещата, които клиентите харесват или не – информация, която твърди, че и към днешен използва в работата си.
По-късно Оприско се мести в Киев, където пробва да се занимава с комерсиална фотография, но бързо се отказва от нея. Точно тогава успява да се сдобие и със средно-форматен фотоапарат Kiev 6C и това дава посоката на по-нататъшната му работа.
Днес кадрите в портфолиото му са на ръба между реално и вълшебно, между ежедневното и приказката. „Нанасям корекции на реалността“, казва Оприско в едно интервю, а аз изведнъж възкликвам „А-хаа!“ и решавам, че всяка действителност може да бъде коригирана с реквизит, смяна на гледната точка и добро желание. Ето как става.