Това е Шаро след травмата, която му причиних преди няколко дни – държах го на ръце, той реши да скочи и се приземи на паркета, с фрактура на бедрена кост.

Да намериш дежурен ветеринар в събота вечер се оказа тежка задача, но Д-р Антов, при когото сме водили домашната си топка косми преди, ни насочи към клиника Анимо. Там заварихме няколко млади, но не съвсем адекватни ветериарни лекари; бях в шок и може би преувеличавам, но се държаха непрофесиоионално и дори грубо. Не отговаряха на въпросите ми, говореха ми в сложни медицински термини; няколко пъти използваха фразите “не знам” и “предполагам”. Сметката, която платихме, а и ситуацията въобще далеч не предполагаха такива отговори.

Онзи ден отидохме пак за консултация с ортопед и направление за рентгенова снимка. Попаднахме на друг лекар, който се държа ок, докато не казахме, че за ортопедичната операция, която се налага, ще се обърнем към друга ветеринарна практика. След като го разбра, почти ни изгони. Цялото изживяване беше много грозно и много скъпо.

Докато търчахме напред назад се возихме в значителен брой таксита; двама от шофьорите понечиха да ми върнат точно ресто (!!!), а трети прояви пълно съчувствие и ни разказа за чудната клиника, в която завел кучето си. Не можа да си спомни името, но ни описа в пълни подробности къде се намира и днес почти на магия намерих Бест Вет. Там наистина работят прекрасни хора, които те успокояват, че животинчето ти ще е наред и те карат да си отдъхнеш.

Зайо и без друго вече е значително по-добре; в четвъртък ще го оперират и след това напълно ще се успокоим. Бест Вет – 10 точки, Анимо – нула.

Междувременно – това е Sony Zayo, докато последният все още се придвижваше на собствен ход: