Вчера блогнах нещо, пък после го изтрих. Днес двама души, единият от които важен за мен, ме попитаха защо е изчезнало – всъщност имах намерение да запазя текста, а не да го публикувам, и макар да го изтрих в последствие, беше останал в RSS четците.

Какво казаха тези двама души за текста не е важно за целите на това ентри; важното е, че си наложих авто-цензура, при това от най-свирепите.

Не казвам, че трябва да пиша всичко, което мине през ума ми (дори напротив – такова нещо би било същинска лудост, като знам какви неща минават през ума ми). Обаче и другото е прекалено.

Следващото ентри ще е онова от снощи – заради демокрацията, и заради Уикеда. Enjoy.