Справедливостта е хладно морално равенство, а приятелството е топло неравенство. Защото приятел е онзи, който е щастлив от това, че помага на другия.

Това е анотацията на урока за приятелството в учебника по етика и право за 10 клас, но днес няма да си говорим за образованието. Използвам я to open with a joke.

Думата ми е за новите приятелства. Може да и на изглежда като голяма работа, но на 30 създаването на нови приятелства и устойчиви връзки с хората не е толкова лесно, колкото когато си на 8 или на 15. Предполагам, че е нормално и че светът функционира така, защото на тази възраст уж вече имаш своите си приятели и не е толкова важно да намираш нови. Случаят не винаги е такъв, обаче.

Голяма част от старите приятели са се оженили/омъжили, раждат деца, изплащат ипотеки, работят и правят кариера. И аз градя кариера, но като изключим това, начинът ми на живот подхожда повече на някой в началото на двайсетте си години, а голяма част от старите ми приятели, съзнателно или не, не одобряват това и искат да бъда като тях. Постепенно започваме да се виждаме все по-рядко, после оредяват и телефонните обаждания, докато накрая си ставаме просто познати и ако се срещнем на улицата, се спираме да поговорим за няколко минути. Толкова.

Аз не се старая да подхранвам тези стари приятелства, защото ми е страшно неприятно да се чувствам с тези хора постоянно на съд заради съзнателното си решение да нямам съпруг, деца и ипотека.

Новите приятелства от друга страна са вдъхновяващи, дори само заради това, че са нови, но и заради това, че си успял да намериш друга сродна душа.

Няколко такива приятели се появиха около мен неотдавна и съм много щастлива. Една от тях влезе в живота ми с двеста и безпардонно се превърна в най-добрата ми приятелка. Припомни какво е да получаваш толкова, колкото и даваш във взаимоотношенията с хората. Говорим си всеки ден, ако ще и да разменим само по няколко думи, въвличаме се в хобитата и социалните си групи, грижим се една за друга. Предизвикваме се да бъдем по-добри човешки същества, по-качествени професионалисти, по-отдадени приятели. Хубаво ни е, когато сме заедно.

Приятелствата са като връзките – когато вече нямаме какво да си дадем, не е продуктивно просто да се “оженим”, защото това е следващата социално приемлива стъпка, или защото някога ни е било приятно да общуваме и вярваме, че това ще се случи пак. Полезно е всеки да си поеме по пътя и да създаде нови приятелства, които вдъхновяват. Вие какво мислите?