От собствен опит знам, че да започнеш кариера на копирайтър в България може да бъде чудовищно трудно. Проблемът обаче не е винаги в рекламните агенции/отдели, които търсят най-често хора с опит, или в образователната ни система, която не подготвя такива специалисти. Отново от собствен опит смея да твърдя, че твърде често проблемът е в самите копирайтъри.

През последните години няколко пъти досега ми се е налагало да търся копирайтър и съм прегледала стотици кандидатури с “постни” и/или лошо написани автобиографии, без приложено портфолио към тях. А истината е проста: без портфолио, потенциалните ти работодатели и клиенти няма как да те харесат и да решат, че искат да работят с теб – особено ако уменията ти на копирайтър не личат от самата автобиография (удивително много хора не се замислят за това). Именно затова ми се ще да споделя тук три съвета от професионалния си опит в помощ на начинаещите (и не толкова начинаещи) копирайтъри.

ЗАПОЧНИ ОТ НУЛАТА

Когато започвах кариерата си на копирайтър, бях в изходна позиция. Нямах опит, не бях работила по за реални клиенти и нямах реализирано копи. Параграф 22. Реших да направя нещо нетрадиционно, а именно да си направя портфолио от измислени проекти.

Създадох сайт, за който взех реални реклами, изтрих текста по тях и написах чисто ново копи. След това сложих оригиналните и измислените реклами една до друга. Сложих и линк към автобиографията си и включих реални примери от работата си като журналист и блогър.
На този етап портфолиото ми не беше впечатляващо, дори напротив, но показваше следните неща:

• че умея да генерирам креативни решения на проблеми (проблемът в случая беше, че нямах реални проекти, които да покажа);
• че мога да пиша рекламни текстове; и
• че не ме е страх да се хвърля в дълбокото и да пробвам нещо различно с риск да се изложа.

Скоро след като започнах да разпращам портфолиото си до избрани рекламни агенции, вече имах насрочени няколко интервюта.

ПРОДУКТЪТ СИ ТИ

Работата на добрия копирайтър може да се синтезира в две основни умения: да решава проблеми, и да създава текстове, които продават. Когато създавах първото си портфолио, целта ми беше да продам не продуктите или услугите от измислените си реклами, а себе си. Продуктът в случая бях аз, а таргет аудиторията ми – потенциалните работодатели и/или клиенти.

Начинът, по който беше оформен самият сайт, текстовете, които бях написала за него, фалшивите реклами, визуалните елементи – всичко това трябваше да дава информация за мен и да показва на таргет аудиторията ми защо съм по-добра от останалите копирайтъри на пазара. Същото важеше и за автобиографията ми.

Сега, когато съм от другата страна на барикадата и самата аз подбирам служители, се водя от следния принцип: Ако един професионалист не успява да продаде добре себе си, то малко е вероятно да успее да продаде продуктите и услугите на фирмата. As simple as that.

ПОКАЗВАЙ ИЗБИРАТЕЛНО

Факт е, че харесвам всяко парче копи, което някога съм произвела. Факт е също така, че не всяко копи, което съм написала, е добро.

Винаги, когато съм работила по портфолиото си, съм попадала в ситуация на свръх-его и неспособност да отделя по-добрата си работа от посредствената такава. Битката е жестока, но е важно в портфолиото си да покажем най-доброто от себе си, а не абсолютно всичко, което някога сме направили.

В такива случаи прибягвам до (полу)обективното мнение на приятели и познати – външното мнение винаги помага много и дава ценни прозрения за работата ми.

Tова са съветите ми за първите стъпки. Скоро ще ви разкажа и за това как да “построим” копирайтърско портфолио и какви платформи да използваме – stay tuned!