Покрай Ким Катрал тези дни много се пише за имането и нямане на деца като валиден избор за жените в детеродна възраст. Тази тема обикновено разисквам в разговори с майка ми, но ми се стори да я извадя “на хартия”, дори и само за да структурирам нещата по-добре за самата себе си.

First things first. И аз съм една от тези жени, които не искат и не планират да имат деца. Не защото тази позиция напоследък е модерна, а защото никога в живота си не съм си се представяла като майка и не съм изпитвала вътрешна нужда да имам деца. Ето няколко причини.

1. Осмислянето на живота

Преди няколко седмици детето на моя позната отпразнува първия си рожден ден. По този повод тя написа във фейсбук, че е щастлива, задето с раждането е намерила смисъл на живота си.

Моят живот има смисъл и без деца. Имам прекрасни приятели, чудесно семейство, смислена работа, която обожавам и работен екип, с който ми е страшно готино да прекарвам време; пътувам много; изучавам света и придобивам нови умения; развивам характера си и т.н., и т.н. Не казвам, че децата са безсмислени, но самата аз нямам нужда от дете, за да придобие съществуването ми смисъл.

2. Финансовата отговорност

Децата са скъпи и преносно, и буквално. Скъпи са в дългосрочен план. Памперси, дрехи, храна, здравеопазване, образование, пътувания – тези неща не са безплатни, а аз за съжаление не мога да гарантирам, че имам и ще имам финансовия гръб да осигуря на евентуалните си деца адекватен живот (такъв, какъвто аз съм имала и смятам за редно едно дете да има).

Приятелите ми често дават контрааргумента, че печелят по-малко пари от мен и успяват да си издържат децата почти без проблем – но едва ли се замислят как едно по едно орязват перата на бюджетите си като бездетни двойки. А аз го виждам отстрани.

3. Егоизъм

На този етап от живота си не съм готова да жертвам личното си време за сметка на дете – а децата изискват много време (имам опит от първа ръка с това). Харесва ми свободата да променям плановете си бързо и в движение, това да имам достатъчно време за кариера, лични проекти и за себе си, предпочитам никой да не зависи от мен. И не смятам, че трябва да се чувствам виновна за това.

4. Раждането

Физиологичните процеси на бременността и раждането ме ужасяват. Тук, вярвам, няма нужда от повече обяснения.

5. Системите на здравеопазване и образование в България

Ясно, че не съм вързана тук и мога да емигрирам в по-адекватна държава. За момента обаче съм тук и панически ме е страх, че ако някога имам дете, то ще трябва да бъде “лекувано” в българска болница или “образовано” в наше училище/университет. Това са неща, които в моята вселена са методи за измъчване и не бих причинила това на никого.

6. Партньорът

В момента нямам такъв, а не бих искала да гледам деца сама. Не защото не мога, о не – а защото не искам (децата са понякога ужасно досадни и не бих се нагърбила с гледането им без да имам опцията да ги “закача” за баща им поне за малко, докато взема душ или отида на маникюр или просто почета книга на спокойствие).

7. Аз съм майка ми

Не напълно, разбира се, но в много отношения аз съм майка ми. Ако имам собствени деца, вероятно и те ще бъдат мен. Не че не съм готин човек, напротив – мисля, че съм страхотна – но имам много трески за дялане. Ако някога имам деца, то по-добре да съм 1000% сигурна, че съм човек, който си струва да бъде “клониран” или репликиран.

8. Нямам вътрешната нужда да имам деца

Това вече съм го казала в началото? Ами повтарям го, защото ми е важно. Имането на деца на планета, която и без друго е пренаселена, не е задължително. Толкова.

Та така. Не казвам, че по-нататък житейските ми приоритети няма да се променят, но това е добрата новина – винаги мога да родя в по-напреднала възраст или да осиновя дете, но за момента позицията ми си остава такава. I’m childless by choice, and at this point of my life I really, really like my choice.