Оказва се, че много от читателите на този блог стигат до него търсейки информация за Гибралтар. За да ви дам това, което търсите, поканих един специален гост-блогър: сестра ми Надя, която повече от 8 години живее в този странен, но чаровен град-държава. Тя е подготвила за вас серия от постове за Гибралтар и ще ви разкаже как да стигнете до там, къде са най-добрите сандвичи, какво да видите като туристи и прочее.
Освен със споделянето на ценна туристическа информация, Надя се занимава и с печене. За да научите повече за това, посетете кулинарния й блог Cupcakes & Unicorns. Обещавам ви, че пише вкусно и увлекателно.
Как да стигнем до Гибралтар от България
Когато за пръв път преди осем години споменах на семейството си, че мисля да се преместя в Гибралтар, баща ми изрови атлас на Европа от седемдесетте и каза, че решението ми го притеснява. Причината: няма начин да се стигне дотам по земя! След кратко ровене в Интернет установихме, че от 1985г. насам това вече не е проблем и границата с Испания съществува както трябва.
Извод #1: До Гибралтар от България (или откъдето и да е) не се стига с атлас от седемдесетте.
След като вече беше решено, че наистина ще се местя там, започнахме да гледаме истински опции за стигане. Оказа се, че до Гибралтар има полети само от Великобритания, което изобщо не ме учуди след като пристигнах в крайна сметка. Кварталният супермаркет в София беше по-голям от тяхното летище*.
Извод #2: Опцията за директен полет е изключена.
Научихме обаче, че на около 120км в Испания (по-точно в Малага) има по-голямо летище с полети до България. Веднъж в седмицата. Във вторник. Директен автобус или какъвто и да е влак от там до Гибралтар обаче няма. А и ако не желаете да пътувате във вторник, също не е опция.
Извод #3: Трябва да се лети през някъде другаде в Европа.
Удачни връзки има в Париж, но струват около 2 бъбрека. Лондон като че ли е най-добре, но там трябва да се прекара нощ на летището или в хотел заради часовете на полетите. А и ако и вие като мен си нямате трети бъбрек, пак не е опция. Пробвала съм и през Мадрид, но Барахас е доста ужасно летище и трябват поне няколко часа, за да си спокоен, а после полетът до Малага е само един час – малко досадно.
Извод #4: Да се стигне от България до Гибралтар е не само трудно, но и скъпо.
В крайна сметка моята препоръка е да се лети директно от София до Малага във вторник и да се наеме след това кола или да се разчита на приятели/познати с кола. Теоретично може да се сменят два автобуса до граничното испанско село Ла Линея Де Ла Консепсион и след това границата да се мине пеша, но това е възможно само ако полетът пристига до обяд. Което далеч не е случаят с България Еър, които кацат в Малага вечерта.
Подгответе се и за типа хора, които на особено висок глас коментират негативно всичко и всички около себе си (все едно по света няма други българи, които макар и да говорят английски, все още не са забравили родния си език). Които на летището в Малага си подават един на друг ролка прозрачно фолио, за да завият и предпазят куфарите си от Илиянци. Които по време на целия полет ще разказват ужасяващи истории за това кого как излъгали, но така че да ги чуе целият самолет. Които ще ритат седалката ви и ще се карат със стюардесите, защото на тях всичко в света им е бащиния.
Лек полет!
* Междувременно построиха ново, голямо и лъскаво летище. Полети обаче продължава да има само до Великобритания. Положението като цяло с полетите не се е променило отпреди осем години до сега.