Денят ми започна на обяд, с омлет и кафе без захар. Веднага след като си включих компютъра, получих по месинджър линк към това блог ентри (слагам го, за да видиш сам – не че толкова искам да им генерирам трафик).
[Mental note] Не пращай на хората линкове към ентритата на блога ти. Изглежда все едно си отчаян, защото никой не чете блога ти. Щом никой не чете блога ти, вероятно има причина.
Както сигурно си забелязал, във въпросното ентри иде реч за печатна грешка, незакачена снимка и неотговорен имейл. Съобщават се факти, без да се анализират и без да се предложи решение на проблем. Това, което дразни, е че самият текст е написан неграмотно (и не става дума за печатни грешки, о не).
По-късно говорих с автора на ентрито и той разклати здравите ми детски вярвания из основи. Сред идеите, които сподели с мен, силно впечатление направиха следните (предавам ги редактирани):
– Трябва да си изряден само ако даваш акъл. Обсъжданото ентри не давало акъл.
– Задължително трябва да се прави разлика между автор и редактор – не е нужно първият да е грамотен, вторият ще коригира. Редактори и коректори обаче няма в интернет, защото онлайн само буквоядите следят за правописа и пунктуацията.
– В действителност никой писател не е грамотен, щяла съм да се уверя ако прочета няколко чернови.
Все още съм възмутена от реакцията на този младеж и не мога да повярвам, че някой живее с подобни убеждения. Да твърдиш, че е ок да си неграмотен писател е като като да твърдиш, че за да станеш лекар, не е нужно да разбираш от биология, или че не е необходимо да познаваш двигателя, за да бъдеш автомонтьор.
Не разбирам и как е възможно човек с интернет култура и самият той автор на блог да твърди, че онлайн не е важно да спазваш правилата на граматиката – не отрича ли той така интернет като адекватна медия?
Най-тъжното е, че неграмотността у нас е масова. Неграмотни са не само “авторите” – неграмотни са много редактори и коректори. Което не е болка за умиране – масата “читатели” и те са неграмотни, затова едва ли на някой му прави впечатление.
За съжаление си доста права – масовото затъпяване придобива все по-значителни размери. А тъпите ако станат повече от умните – ще победят. 🙁
Точно затова е важно да не им се даваме, най-вече когато иде реч за език и граматика.
Лошото е, че всичко тръгва от образователната ни система и възпитанието – едно време децата ги караха почти насила да четат и явно не е било напразно. Сега родителите са заети с оцеляването на семейството, а учителите… там просто не ми се коментира (извинявам се на малкото свестни учители). Понякога си мисля, че това децата ни да получават лошо образование е умишлено. Обвинете ме в параноя.
*те* победиха вече, споко.
Толкова много си права, но мнозинството не е на твоето мнение. Само искам да вметна, че не нужно всеки да знае колкото един професор, но да е някъде в aurea mediocritas (златната среда) и да може да пише и да се изразява грамотно, да поназнайва известни писатели, художници, архитекти; да поспори компетентно и подплатено по разни общочовешки проблеми. А училището, уви, е стълба, която води надолу и ще води все повече – качествените учители намаляват прогресивно. Като член на това съсловие непрекъснато мисля как да се спре това. Отворена съм за идеи.
Пламене, не са още. Все още има читави училища (май частните вече са доста по-напред от държавните), има и деца, дето стават грамотни, при това по собствено желание. Може пък да се оправят нещата, ако излезем от етапа на отрицание – “Българските и румънски деца най-зле в четене с разбиране” казват докладите, пък по новините куцо и сакато се кълне, че няма такова нещо – долни инсинуации.
Пфф.
Нямам идеи, честно.
Да, това с езиковата култура е голям проблем… Всъщност моите впечатления като цяло и по отношение на институциите не са силно отрицателни – редакторите и коректорите в повечето случаи са добри, въпросът е, че често се мисли, че може да минем и без тях. Все пак смислените издателства имат редактори и коректори. Също съпротивата срещу шльокавицата е показателна – това пак е внимание към езика.
Иначе и аз често се ядосвам, възмущавам… Минавала ми е през ума дори идеята за блог за езикови работи, но честно казано хич не знам дали съм от онзи тип хора, които пишат блогове. 🙂
Блогът за езикови неща всъщност е страхотна идея – лично аз трудно намирам референции онлайн. Няма правописен речник, няма тълковен речник, няма граматика, нищо няма онлайн. За съжаление аз нямам достатъчно лингвистични познания и затова не бих се наела да списвам такъв блог, но съм готова да помагам с каквото мога на всеки, който подеме такава инициатива.
Набирал съм не една и две чернови, верно, не на известни писатели, но е факт, че не са грамотни, колкото се очаква, щом аз оправям грешки.. Чак “никой” да не е грамотен обаче е малко пресилено.
Иначе за правопис в нета аз лично ползвам google, ако не излезе “имахте предвид едисикакво” пробвам и двата начина и гледам кое има повече резултати :Д
Ама точно за това говоря – стигнали сме точката, в която и писателите са неграмотни, а това е отвратително.
А на мен ми се струва, че гугъл не е добър съветник по отношение на правописа именно защото контролът е далеч по-слаб (ако изобщо някакъв), отколкото в печатните издания.
Май наистина не е лоша идеята за блог за езикови неща. Ще мисля серриозно и ще пиша, ако излезе нещо. Благодаря, Ванина! 🙂
Ти пък, няма за какво да ми благодариш. Безусловно подкрепям всякакви идеи – важното е ентусиазъм да има 😉
Коректор на книги, вестници, списания, учебници, сайтове и др.
За контакти: Надя Алексиева
тел. 0888 45 90 84