Ден 6 е ок. С Боби правихме диетични палачинки – справихме се с миксера и черпака, гледахме картинките и се опитвахме да обърнем палачинките с подхвърляне. Не успяхме, но и таванът не пострада, така че приемам опита за положителен. След като приключихме с приготвянето на парченцата палачинки, и двамата изгубихме интерес към яденето и гледахме телевизия.

Ден 7. Напълно ми е писнало да ям глупости, смятам да зарежа всичко и да си купя 10 килограма диня. Поне. Ще ям диня, докато изгубя способността си за движение, кълна се. И праскови.

След преминаване през серия природни бедствия (съседката от 2рия, проливен дъжд и ОК Такси), стигаме в офиса, а Теди от вратата ми казва, че вече ми личи отслабването. Няма как, продължавам с пилешкото. Други колеги също забелязват. Единственият, който не регистрира никаква промяна, е домашното кантарче. Damn.