В началото на този паметен последен семестър ми поставиха задача да напиша сценарий за филм. Като истински студент, оставих тая работа за най-последната секунда, за да разбера после, че писането на сценарий не е шега. Прекарах седмици в измисляне на концепции и герои, променях нещата по 100 пъти, докато накрая не сглобих структурата на историята в една табличка, и не седнах да пиша.
Тогава си помислих, че най-трудната задача е свършена и остават лесните неща като създаването на отделните сцени. Да, ама не.
Към момента имам сглобени около 10 минути екранно време, а единственото общо със структурата на историята, която създадох в началото, са иментата на героите. Go figure. Сценарият си се пише сам, героите сами си измислят диалозите и въобще, събитията си се случват. Чувствам се тъпо, че не започнах да пиша много по рано.
А ти ми стискай палци, защото работата е сериозна. Дипломиране сега или никога.
всички сме така, студентска му работа, в краен случай впрегни други хора да пишат отделни сцени, а после ги сглоби. Ако питат за разликата в стиловете, кажи, че е заради различното ти състояние на духа, настроението, била си пияна или нещо такова и така филмът става по-разнообразен и интересен!
Мдаа… на теория това трябва да се направи, но при консултацията от миналата седмица преподавателят не хареса това, което видя, и сега нямам нищо.
То пък като се замислиш, за кво ми е тая диплома…