Днешният ден отбелязва отрязък от време в размер на 16 години, които спокойно можеха никога да не се случат в живота ми. Нека ти обясня. Преди 16 години средностатистически (да речем) куршум пропусна да мине през главата ми. Влезе през страничното стъкло на колата, в която се возех, не успя да си намести траекторията и
Author: Vanina
Най-готината фирма търси журналист
Търсим пак журналист. Предния път се възмущавах много от процеса, и сега май не ме чака нищо по-добро. Този път обявата ни е по-суха – имаме по-малко време и не ни се занимава със забавни, но неподходящи кандидатури, затова решихме да подходим малко по-HRски. Ама не познахме. Преди да продължа нататък обаче, ето я и
Lunch for One
Малко мрънкане, което попада в графата white people problems, не се извинявам за това и отказвам да се чувствам виновно заради това, че някой някъде имал по-сериозни проблеми. И моите са по-сериозни от тия на Ким Кардашиян, така че като не ви харесва, отивайте да четете някой по-сладникав и положителен блог, чийто собственик най-вероятно ходи
Маркетингус Булгарикус
Днес малко беге маркетинг, от най-добрия. Два примера на родната хранително-вкусова индустрия, без които рекламният ни хоризонт просто нямаше да същият. Първият пример достига до вас от Белла България, титанът зад култови продукти като Леки. Ставаме свидетели на поредната фейсбук игра, в която Белла ни приканва да се вкусмихнем. Извинявайте, да се какво? То хубаво
KTHXBYE
От няколко месеца Google Reader ме заплашва с някакво самоубийство. Не че много ми дреме – в тоя фийд и без това е пълно с умрели блогове и несъществуващи сайтове (нямам време дори да го чета, а камо ли да го изчистя), а информацията отдавна стига до мен предимно през фейсбук и приятели, които щедро
Merde
Понякога ставаш невидим. Не точно, когато искаш много да изчезнеш, не – ставаш невидим именно когато ти е адски важно да кажеш на някого за нещата, които се случват в живота ти. Точно по това време някъде се случват протести, на които приятелите ти трябва да отидат. Другите им приятели имат рождени дни, които трябва
Интересни времена
Живеем в интересни времена, разправяше ми едно време Пратчет – докато имах време и нерви, да го чета, нали… И личните ми времена са интересни, inderdaad – тук-таме някоя липса; пропуснати обаждания („В момента няма връзка с този номер“, „Абонатът е извън обхват“ и прочее); хора, пътища автомобили… И още. Кожата ми се бели. Губя
На края на Европа: Гранада, Испания
Тия дни съм затънала до гуша в работа и в решаване на излишни проблеми, та се отплеснах и съвсем забравих, че не съм ти доразказала за пътуванията си. Та ето, продължавам. След няколко дни в Гибралтар се качихме отново на колата и отпрашихме към Испания. На испанците със сестра ми открай време викаме „лос селяндурос“,
Физика на тъгата, химия на яда
“Физика на тъгата“ на Георги Господинов получи наградата за български роман на годината 2013. Не знам доколко го заслужава, защото нито тази, нито миналата година не съм чела останалите номинирани романи, или български романи въобще. Ако трябваше да оценя „Физика на тъгата“ сам по себе си, може би не бих му дала награда – причината
С днем победы!
Удивително е как все повече и повече неща отиват на стената ми във фейсбук, вместо да дойдат тук. Добре де, може би е съвсем естествено развитие на нещата, но аз всеки път се удивлявам, когато се сетя за това. Прави ли ни фейсбук по-лоши писатели, или напротив – учи ни да бъдем кратки и съдържателни?
На края на Европа: Гибралтар
Остана ми време най-накрая да си подредя снимките и мислите и да ти разкажа за ваканцията си. Не че толкова те интересува, но хората, казват, обичали да четат за пътувания, пък аз искам да си направя блога медия номер 4 в държавата, така – отдавам се на популизъм. Както вече ти разказах в предварителния преглед,
Понякога съм щраус
Има едни такива дни, в които ти се иска да си щраус и да си завреш главата в пясъка и да я изкараш на следващия ден, нищо, че задникът ти остава незащитен за повече от 24 часа. В тия дни каквото и да подхванеш, все не върви, обаче вместо да набиеш спирачките, да не правиш
Социални дейности
В четвъртък сутринта, докато се опитвах да наместя две партита, среща и настинка в една и съща вечер, въздъхнах тежко и пратих на Роко следния есемес: „Ние с тебе имаме твърде много социални занимания за хоря без социален живот.“ „Аз обичам така да нямам социален живот“, отговори Роко и след това предложи да отидем на
Dios mio!
Не съм се вясвала тука тия дни, ама ще ми простиш, във ваканция съм… Кацнахме миналата седмица в Малага, сестра ми и гаджето й ни чакаха на летището с лимузина тип фиатче, натоварихме се във фиатчето и газ към Гибралтар. Скалата я видяхме още по пътя, обаче не бяха пуснали лампите в наша чест и
Air под налягане
Тези дни ми е тръгнало на мрънкане, ама няма как – чувствам непреодолима нужда да се оплача и ако не го направя, ще се пръсна. Иначе тоя път като бонус освен мрънкането ще има и полезен съвет. България Ер е компания, с която обичам да летя по няколко причини: имат чудесни пилоти, никога не ми
Първа инвестиционна банка: домът на всички дебили
Така, мили деца. За днешният фокус са ни необходими: Кредитна карта на Първа инвестиоционна банка; Случаен банков клон на ПИБ; Телефонче; Между две и половина и четири мозъчни клетки. Хващате картичката и осъзнавате, че не си знаете ПИН-кода. Отивате до най-близкия клон на банката, защото така или иначе имате работа там. Свършвате си работата и
Виж я ти, мръсницата!
В четвъртък вечерта Роко ми се обади по телефона; звучеше развълнувана и отегчена едновременно и по това разбрах, че са я хванали да гледа петгодишната й племенница. – Изгледахме някакъв филм за принцеси, един за Барби и принцеси, за принцесата и граховото зърно, и накрая – за Червената Шапчица. – осведоми ме милата ми приятелка.
Les Miserables
Роко много обича да учи езици, и докато превключва между френски, български, руски или немски например, понякога се обърква. Ето например по-рано днес, докато набивахме кейк с йогурт в една сладкарница на Графа, заговорихме за Бродуей и мюзикъли. Аз обичам филми с песнички, но Роко е анти. – Като толкова те кефят мюзикълите, гледа ли
Етажна собственост
Всичко започна съвсем невинно, с поръчката на комплект нови мебели. По план мебелите трябваше да бъдат доставени и сглобени наведнъж, в уговорен ден и срещу дебело заплащане. После денят беше променен. После още веднъж. При последната промяна се оказа, че мебелите ще бъдат донесени в един ден, а сглобени – в друг, а именно –
Най-лоновите торбички
Любовта на българина към найлоновите торбички е потресаваща и неоспорима: нашенец без торбичка е като казак без водка, като французин без барета или като нюйоркчанин без такси: не че не може без ценното си средство за пренасяне на неща, но просто няма да е същият. Българинът носи – и носи по много. Понякога успявам да