На Константина от inSights й е любопитно как бих си купила щастие. Нека цитирам:

А ти? […как би си купил/а щастие? бел. авт.] С уговорката, че всички тук смятаме, че истинското щастие не се купува: какви са малките щастливи удоволствия, за които все пак са нужни средства? За какво даде най-добре изхарчените си пари тази година и има ли нещо, което съжаляваш, че не си си позволил/а? Имаш ли угризения за нещо, което не е съвсем в бюджета ти?

Нека започна отдалеч: за мен щастието се купува. И пряко, и косвено. Не вярвам, че можеш да бъдеш напълно щастлив, ако в главата ти има въпроси като “Ще имам ли пари да сложа вечеря на масата вкъщи?”, “Мога ли да купя нови обувки на децата?”, “Имам ли с какво да си платя тока?” и прочее. Казано просто, санитарният финансов минимум за живот трябва да бъде покрит, за да можеш да бъдеш щастлив. А аз съм щастлива, че имам финансовата свобода да имам друга свобода и да избирам без да се притеснявам. Толкова.

Оттам нататък идва щастието, което е пряко следствие от парите. Аз например съм щастлива, че печеля достатъчно пари, за да живея така, както живея. Учила съм и съм работила здраво, за да стигна до тук и се гордея със себе си (скромничко, знам…). Моментите ми на удоволствия не са почернени от мисълта, че това е време, което трябва да прекарвам в работа и правене на пари.

Щастлива съм, когато си купувам неща. Не само заради нещата, а заради акта на пазаруване – особено, когато резултатът от него е някоя находка.

Щастлива съм, когато си купувам и преживявания – пътувания, билети за концерти, сафари с делфини, билет за зоологическата градина или някой музей.

Щастлива съм, когато купувам подаръци, за да зарадвам някого.

Щастлива съм, когато мога да помогна финансово на родителите ми (голяма рядкост е това, да са ми живи и здрави, но се е случвало).

И за да отговоря на конкретните въпроси на Ина:
Най-добре изхарчените пари тази година: 15-те евро за зоологическата в Кастеяр де ла Фронтера, където гушках ленивец. Въпреки, че не успях да поиграя с тигъра. Вечерята, която споделих с Надя и Гарет в една ленива, жежка вечер в Тарифа. И едни обувчици на Hush Puppies, с които все едно вървя върху облак. Сумата, която ще платя за новата фурна на сестра ми (тези предстоят, но вече им предвкусвам удоволствието).

Нещо, за което съжалявям, че не съм си позволила: Няма.

Угризения за похарчени пари също нямам. И във, и извън бюджета.

Още по темата: Щастието не идва от IKEA