Не е хубаво да ти остава много свободно време – какви ли не мисли се въртят из главата ти без намерение за трайно заселване. Прескачат се, създават паника и усилват вътре-черепното ти налягане.

На второ четене, няма нищо по-яко от това (запетаята е поставена неправомерно, с цел допълнителен драматизъм).

Някой ми напомни днес за една корица на Rolling Stone, онази с Джон Ленън и Йоко Оно от януари 81-ва (много преди да се родя дори като идея). Фотограф е Ани Лайбовиц.

Има нещо в тази снимка, което дълбоко ме безпокои, и в същото време не мога да спра да я гледам, защото именно на нея Ленън много прилича на един друг Джон, когото познавам и обичам безкрайно. Йоко пък въобще не прилича на мен, но не е това, което ме прави неспокойна около снимката. Наистина не знам какво е.

Може да е защото след толкова години моят Джон най-накрая започна да ми липсва.