Няма да ви науча как да станете пожарникар, Батман или боклукчия, но ще направя кратък разбор на нещата, които бих искала да бъда някой ден, ако вселената ме дари със способността да уча неща мигновено.

  По-рано днес Стефан ми обясняваше как стар DVD player + чук + тиксо = макро леща за телефон. Това е впечатляващо, inderdaad, но мойта мисъл потече в съвсем друга посока. Преди няколко години, седем да речем, живеех в Холандия и си изкарвах хляба и вафлите с карамел като гледах две момичета, тогава на две

Понякога си мисля, че контролирам съдбата, или поне получавам информация по-рано от необходимото. Ето например снощи сънувах мебели. Не помня какво точно съм сънувала с тия мебели, но се събудих с мисълта за мебели в главата и знаех, че това съм сънувала. После вечерта ми се счупи леглото и сега временно се крепи на купчина

Днешният ден отбелязва отрязък от време в размер на 16 години, които спокойно можеха никога да не се случат в живота ми. Нека ти обясня. Преди 16 години средностатистически (да речем) куршум пропусна да мине през главата ми. Влезе през страничното стъкло на колата, в която се возех, не успя да си намести траекторията и

Понякога ставаш невидим. Не точно, когато искаш много да изчезнеш, не – ставаш невидим именно когато ти е адски важно да кажеш на някого за нещата, които се случват в живота ти. Точно по това време някъде се случват протести, на които приятелите ти трябва да отидат. Другите им приятели имат рождени дни, които трябва

Живеем в интересни времена, разправяше ми едно време Пратчет – докато имах време и нерви, да го чета, нали… И личните ми времена са интересни, inderdaad – тук-таме някоя липса; пропуснати обаждания („В момента няма връзка с този номер“, „Абонатът е извън обхват“ и прочее); хора, пътища автомобили… И още. Кожата ми се бели. Губя

“Физика на тъгата“ на Георги Господинов получи наградата за български роман на годината 2013. Не знам доколко го заслужава, защото нито тази, нито миналата година не съм чела останалите номинирани романи, или български романи въобще. Ако трябваше да оценя „Физика на тъгата“ сам по себе си, може би не бих му дала награда – причината

Има едни такива дни, в които ти се иска да си щраус и да си завреш главата в пясъка и да я изкараш на следващия ден, нищо, че задникът ти остава незащитен за повече от 24 часа. В тия дни каквото и да подхванеш, все не върви, обаче вместо да набиеш спирачките, да не правиш

Хората с кауза са много страшни понякога. Слушаш ги как проповядват свобода и уважение, после ги слушаш как ти казват, че си боклук, задето не подкрепяш тяхната кауза, и се чудиш тъпи ли са или са луди. После в главата ти тайно се прокрадва план как да им спреш кислорода, но решаваш вместо това да

Чудесен текст за споровете. По български. Прочетох го и ме хвана яд, че не съм го написала аз. Може да поспориш, че нямаше да го напиша толкова добре, обаче аз съм едни гърди напред и ще ти приложа когнитивна ебън и други похвати, които не можеш и да си представиш. Сериозно. Адски съм добра. Извадени

Световните тевтонски плочи се разместиха специално за мен тая седмица и петъкът, в който съдбата иначе ме мрази, беше четвъртък. Нивото на пауъра ми беше ЕЙ ТАКОВА. Гигантско. Рано сутринта бях на интервю за работа и в тази връзка искам да направя заявление: хора, набиращи кадри, имайте милост към нас безработните и проявете малко common