Докато бавно се събуждам и пия кафе в центъра на Варна, навсякъде около себе си виждам родители, които влачат след себе си пищящи деца. Зацепвам късно, но по-добре от никога: първи юни е, денят да детето. Денят всъщност едва започва, а единственото дете, което изглежда ок с ентусиазма на родителите си, е момиченце с розови
Category: Отклонения
Long long time ago
Нана снима маймуните на скалата “Ела да видиш бебетата-маймуни!”, казва пък аз се сещам за нещо много по-тихо в този момент и затова прилагам снимка на която показвам: кафето ми в най-тихата сутрин някога по покривите в Ротердам слънцето огряваше много плахо и аз гледах от покрива на Ники и пиех кафе. Не знам защо
Crash
Когато в 4 сутринта телефонът ти се раззвъни на пожар, това не предвещава нищо добро; в 4 сутринта телефоните никога не звънят нормално, те просто пищят истерично и те изваждат шеметно от удобството на и-без-друго-недостатъчната ти почивка. Следват моменти на отдъхване (“Слава Богу, никой не е умрял”) и на нов дистрес (сесии тип “Искрено и
Windows Drama
В живота на всяка независима млада жена идва момент, в който мониторът светва в синьо и за секунди показва страшни думички като “BIOS” и “missing”, и тогава тази иначе така еманципирана дама се обажда на разни умни приятели за помощ. И добре че са другите независими млади жени, та с общи сили да преборят знайни
The Butterfly Effect
Вчера по средата на деня, на упражнение по Corel Draw влезе най-голямата пеперуда, която съм виждала. Не можахме да попитаме какво прави там – цял час спа като достоен студент в НБУ.
Един ден облакът избеля от
слънцето и слезе на земята. Уж чакам лято, пък продължавам да правя облаци. Да му се не види.
В една дъждовна сутрин…
… на ревера ми кацна облак. После цял ден валя.
Сватбен албум
Неотдавна се присъединих към групата My Friends Are Getting Married. I’m Just Getting Drunk във Фейсбук – отчасти заради готиното име, отчасти като протест срещу сватбата на приятелка (сватбата всъщност беше прекрасна, протестирах срещу самият акт на “бракуване”). И макар да заставам срещу брака като институция, обичам сватбите като тип партита – официалните тоалети, пияните
Редакционно
Докато търсех един линк днес, за пореден път забелязах, че архивите на този блог са пълна бъркотия. Местенето от една платформа на друга никак не му се отрази добре – някои снимки са се загубили по трасето, други са станали нечетими, форматирането на текста е кошмарно и прочее. Засрамих се и затова от днес започвам
В някой дни всичко след прозореца ми е в сепия
Update: Снимката не е обработвана по никакъв начин. Не ставало ясно, измрънка Katz, и затова уточнявам.
x2
Два пъти днес станах полезна, съвсем без да искам и случайно – кръстих цвят и отговорих на въпрос. + Еуфорията не ме пуска, заради слънцето ще да е, или половин работния ден и шматкането по момичешки с двете най-верни жени в живота ми. + Цял ден припявам на Руфъс, който смесва теми и инструменти по
Spring Mix
Ако си бил около мен в последните няколко седмици и дни, няма начин да не си забелязал, че не съм на себе си; добре, че наоколо винаги има самоотвержени приятели. Този път нещастна жертва на лудостта ми беше предимно Y., за което много му благодаря и обещавам да му се реванширам. Освен това, разни прекрасни
Говорилня
Последните дни са странни. Неочаквани пристъпи на съвест разколебават здравия ми, еманципиран свят. Говорим за красотата, критериите, фригокалории, безсмъртието, лудостта, говорим за работа, за храна, за видео игри, пътувания, философия, за сватби, концептуализъм, архитектура, за мен. Кара ме да се слушам. Да се съмнявам. Да ровя. Да наблюдавам. Да задълбавам в собствената си лудост, без
Демократичен избор
Вчера блогнах нещо, пък после го изтрих. Днес двама души, единият от които важен за мен, ме попитаха защо е изчезнало – всъщност имах намерение да запазя текста, а не да го публикувам, и макар да го изтрих в последствие, беше останал в RSS четците. Какво казаха тези двама души за текста не е важно
Ето това щях да мисля, ако бях отчаяна съпруга
Ако отменя киното довечера, защото има мач, ok. За всичко останало обаче губи рейтинг точки. И понеже майка ми е сред редовните читатели на блога – честит 8ми март и прочее банални пожелания. Ужасна си, но те обичам; цъкни тук и слушай, поздравът е специален.
Откачалки
Главата ми цял ден тежи. Вместо да си сложа високи обувки и червило, и да се юрна в социални занимания като шопинг и срещи с приятели, цял ден се мотах из къщи по пижама; дълъг ден, спор няма. Утре също не съм на работа, но е по-скоро случайно, отколкото заради националния празник. Тържествено си обещавам
Искам денят да започва със свършване
“Няма нищо по-мило от това да попаднеш на човек, съдран от болка. Той винаги ще те изслуша. Винаги ще оцени това, че си облякла любимата му риза. Ще ти подаде ръка, когато слизаш от тролея. Ще те завие недодялано с одеалото и ще гледа дълго как докато спиш една мигла толкова сладко е застанала под
Charlie and the Chocolate Factory
Досега си мислех, че Уили Уонка е фантастика, но не би! Истински бонбони Уонка, донесени от братска Америка от приятелите ми от HICC!Show English version.
Nightmares on Wax
Прочетохме за тях, а вече ги и чухме. Албумът попадна у мен по неведомите пътища на информацията и в следващите дни няма да слушам нищо друго. Толкова е весел, че докато го слушах за пръв път, танцувах в трапезарията пред смаяните погледи на съседите.Благодаря на този, който ми го изпрати. Обещавам да му върна услугата.
Inspector Gadget
Въпреки настоятелните ми молби и упорито мрънкане, никой не ми подари тази слушалка. /Мрънкането впрочем доведe до неочаквани и положителни резултати, но са тай-на!/ Важното е да се проявява постоянство обаче. В духа на постоянството сега ви призовавам да ми подарите това и това; искрено се надявам да получа поне едно от двете, защото животът