По традиция на снимките за лични документи изглеждаме като хора, току що глътнали муха, прегазени след това от валяк и гримирани от сляп човек с една ръка. По изключение и само за по пет години, понякога не е така. […]
Category: Измислени герои
ЖИВОТ КАТО НА КИНО
Понякога дистанционното за телевизора мистериозно изчезва и се появява точно, когато му е времето. Точно като Роко. […]
АСПЕРЖИ И СЪЛЗИ
Съвсем случайно с Роко решихме да станем поп-звезди, да основем собствен музикален лейбъл и да завладеем музикалната сцена в страната и чужбина. България няма нужда да търси талант, защото вече го намери. […]
ИНФОРМАЦИОННО ЗАТЪМНЕНИЕ
Понякога трябва просто да се изключиш, за да се включиш. Толкова е просто. […]
Взривени мостове
Горенето на мостове не е никак приятно, но понякога просто се случва. Роко и тя не обича да става така и се прави на силна, но аз знам, че и тя понякога е просто на пет и има нужда от захар и внимание. […]
Романтика за циници
Най-романтичните неща като че ли се случват на най-големите циници – и така трябва да бъде, защото останалите така или иначе вярваме в любовта и вълнуващите случки. Ей така милата ми Роко се оказала участник в нещо, което традиционно се случва само в романтичните комедии. […]
Мравки с КПД
Докато времето навън решава пролет ли е, или ще наваксва с липсвалата зима, Роко и аз размишляваме над мравките и се чудим имат ли те КПД. […]
За палачинките и хората
Хубаво е да живееш в свят, в който Милко Калайджиев, палачинките и (не)човешките ресурси съществуват заедно и почти мирно. Роко се завръща леко поизнервена и с много повече свободно време отпреди. […]
Problem Solved
Някои съботни сутрини са лениви и бавни, а други – вълнуващи и с огромно значение за човечеството. В една от вторите с Роко решихме, съвсем без да искаме, проблемите с мира в Близкия изток и с мира въобще.
Безнаказани безчинства
– Ей, Роко, видя ли, че събират по 1 стотинка за тоя, дето регулирал движението на Петте кьошета миналата седмица? – Е за какво са тия пари, заплата ли ще му плащат? – Глобили го от КАТ 300 лв. за административно нарушение, да покрият глобата. В тоя момент Роко си взе якето и тръгна към
Какво слушат момичетата
Знам, че се вълнуваш и искаш да знаеш, но момичетата (аз + Роко) имаме потресаващ музикален вкус, потресаващо лош, разбирай, и ни е срам да ти кажем. Не, не слушаме чалга, по-лошо е – с чалгата поне нещата са ясни. Ние слушаме всичко, но когато ни попиташ за любимите ни парчета, моментално сменяме темата –
Социални дейности
В четвъртък сутринта, докато се опитвах да наместя две партита, среща и настинка в една и съща вечер, въздъхнах тежко и пратих на Роко следния есемес: „Ние с тебе имаме твърде много социални занимания за хоря без социален живот.“ „Аз обичам така да нямам социален живот“, отговори Роко и след това предложи да отидем на
Виж я ти, мръсницата!
В четвъртък вечерта Роко ми се обади по телефона; звучеше развълнувана и отегчена едновременно и по това разбрах, че са я хванали да гледа петгодишната й племенница. – Изгледахме някакъв филм за принцеси, един за Барби и принцеси, за принцесата и граховото зърно, и накрая – за Червената Шапчица. – осведоми ме милата ми приятелка.
Les Miserables
Роко много обича да учи езици, и докато превключва между френски, български, руски или немски например, понякога се обърква. Ето например по-рано днес, докато набивахме кейк с йогурт в една сладкарница на Графа, заговорихме за Бродуей и мюзикъли. Аз обичам филми с песнички, но Роко е анти. – Като толкова те кефят мюзикълите, гледа ли
Бранд реализъм
– И кво, новото лого на България, а? – изсумтя Роко. – На мене ми хареса логото, Роко. – отвърнах й аз. – Грозно, циганско, от всичко по малко, ама от нищо по колкото трябва, обезформено… С две думи – манджа с грозде. Точно като България. И без това не заслужаваме нищо по-добро. Роко, обаче,
Като метрото е
– Копеле, видях ти поста за LinkedIn-a. – сподели ми днес Роко. – И какво? – Замислих се – отвърна тя. – Той LinkedIn е като влакчетата на метрото на “Васил Левски” – пише “До станция Джеймс Баучер”, ама не ти казва, че трябва да слезеш и да смениш линията на “Сердика”. След това ми
Инстаграм е визуална логорея
– Защо чак сега се прибираш? – попита ме осъдително Роко – Умрях от скука без теб! – Сори, Роко, ходих на една изложба. – оправдах се набързо аз и си събух обувките без да ставам от дивана. Стискаха ми. – Е каква беше тая изложба? – Благотворителна, на инстаграм снимки. Купих си три. –
Концерти за пиано
Беше най-студеният 9-ти април в историята на човечеството и с Роко си говорехме за нещата, които ни правят щастливи. – Ако трябваше да избереш едно, едно единствено нещо, което да те прави най-щастлива от всичко, или е най-важното нещо в живота ти, кое щеше да бъде? – попитах аз. – Ами не знам – те
Вечното щастие на идеите
Когато с Роко се заговорим и се роди някоя нова идея, обикновено минаваме в мислителски режим и изпипваме идеята до последния детайл. После решаваме да направим блог, посветен на идеята, метафорично захвърляме и идеята, и блога в някое чекмедже и ги оставяме да отлежават за вечни времена. Днес, в ранния следобед, с Роко си направихме
Мъртви езици
В една обикновена вечер с Роко прескачахме по каналите в търсене на реклами. Без да искаме, бяхме попаднали в праймтайма на праховете за пране. Течни и на прах, скъпи и евтини, български и вносни – прахове за пране! И всички до един безкромпромисни към петната. – Това е глупаво! – отсече Роко. – Все едно