Ей такива неща се случват днес в офиса, докато се правим на заети без да имаме какво да правим всъщност (запазвам оригиналния правопис, но променям имената, да не ни разпознае шефът): co-worker: Awe, nashiq viden Ornitolojki specialistco-worker: kyde e nicaragua?me: latin america?co-worker: very goodme: i ne moga da razbera shto me razseiwash dokato cheta obiawi

Ето го уикенда, замина си като стой-та-гледай. Свърших не голяма по обем, но смислена работа, видях се с приятели, човърках си блога, спах до късно и въобще се занимавах с приятните уикендовски неща. Time management-a беше успешен, та дори остана време със сестра ми да идем на кино, но няма да кажа кой филм гледахме,

Тази седмица работих предимно в офиса и зарязах мулти таскинг-а, затова през уикенда се налага да движа страничните си проекти, т.е. да прекарам уикенда пред компюттъра. Лошото време е идеалното оправдание. —Вчера с Юнуз се разговорихме за разни неща и по някое време зачекнахме и темата за блоговете. За човек, който последно е блогвал през

Както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. Та малко по-късно от очакваното ще направя публично участието си в рекламния блог на Капитал, маскирана като агрегатор на линкове за рубриката Weekly Juice. Като такава бях поканена на милото парти за рождения ден на рубриката, където имаше безплатен алкохол и прекрасни хора, също съвсем безплатно. Много фън,

Тази вечер (или тази сутрин?) една бележка от банкомат породи в малката ми главица съмнения, че дадена сума липсва от банковата ми сметка. Според бележката въпросната сума някак се е изпарила и никак, ама никак не разполагам с нея. Сметката ми е ПроКредитБанк и използвам и интернет банкирането им, но за съжаление информацията там се

Докато живеех в Холандия с мой познат от България се забавлявахме да гледаме по Евроспорт снукър в реално време, докато коментираме по Скайп. Аз всъщност се забавлявах малко повече, защото картината ми изпреварваше тази в БГ с няколко секунди и спойл-вах забавлението на този мой познат като се радвах или възмущавах преди той да е

Горното е обложката на албума, съдържащ една от най-любовните песни на света според мен. И точно сега съм ужасно влюбена, затова я слушам непрекъснато. Сигурна съм, че горното изречение ще породи куп недоразумения, но ще поема риска и ако се налага, ще обяснявам. Ако си любопитен коя е песента, пиши ми и ще ти дам

My Air като повечето италианци имат интересни виждания за съвременния английски език и това става ясно ако се зачетеш подробно в сайта им. От формата за абонамент за newsletter-а им пък става ясно, че имат интересно виждане и за професиите. Избрах си operator, изглежда ми най-безобидно.

Дума на деня: malarkey. На български би звучала вероятно като “безмислица” или нещо подобно, но не може да се мери с превода на немски: Deutsch (German) n. – Blabla.

Long time no see, но такъв е сесийния сезон. Моя милост се затрупа с курсови проекти; този път нямаше начин да се кръшка и за първи път откакто съм студентка съм на крачка от ултимативния успех. Втори курс, ще ми липсваш, но след толкова години е време да се разделим. И като за завръщане, виж

Куул. Благодарим, Гугъл, но не те видяхме на Манифестацията.

Днес малко дизайн. Има и български блогове по темата, които трябва да са ок, но едва ли ще видим там дизайн на тапети или възглавнички и разни прекрасни, но безсмислени неща и джаджи; много са прагматични тези, все едно говорят за висша математика. Има и други блогове, които са много по-готини и говорят за всичко

Преди време, но точно навреме попаднах на този клип и май почти се разревах, а после сънувах глупости и пак почти се разревах, но това с реването е за момиченца, а аз съм кораво копеле; важното е, ние тук си нямаме дни, в които всички се обличат в оранжево и излизат на улиците и пият

Чудо на природата??? Не точно, но Мишел Гондри ми е все така симпатичен, най-вече заради акцента си. Вижте и рекламата му за НР – малко е дълга, признавам, но не е съвсем тъпа.

Ето това (кликни върху снимката за по-голямо изображение) видях тази сутрин при опит да стигна до системата за виртуално обучение на НБУ. И това след няколкодневен тийм билдинг, на който непрекъснато слушах колко трябва да съм горда, че уча точно в този университет. Изводът ми в случая може да е само един: в НБУ не

Тези дни все се случва така, че вечерям навън и ми се налага да общувам с така презряната от мен група на сервитьорките-пепеляшки. Игнорирам ги доколкото мога, цъкам с език и се надявам нивото на обслужващия персонал у нас някой ден да се променят. Някои от тези пепеляшки обаче откровено ме забавляват с глупостта си.

На всичките си 7 редовни читатели официално се извинявам, че миналата седмица така зачезнах. Причината е, че получих леко повишение в работата си и трябваше да мина през няколко обучения – 3 поредни дни примерно ми плащаха, за да играя покер онлайн и офлайн (никога не играйте покер с мен – губя, губя, губя, пък

Наскоро потърсих сайта на руските авиолинии Арофлот, за да покажа на мой познат, че логото им не е променяно, хм, доста отдавна. За съжаление навсякъде по сайта логото е мъничко и не блести в пълната си прелест, но пък попаднах на секцията “Songs about Aeroflot” – оказва се, че преди време компанията е обявила конкурс

Миранда Джулай е новият ми любим артист. Спечели ме със сайта-промоция на новата й книга и също защото е готина.

Това е сайтът на ресторант “Добро”. В менюто (на сайта, не на ресторанта) има и секция “Карта”, обаче от “Добро” имат интересна визия за картографията. Искрено се надявам това да е майтап, но дори и да е – на кой по дяволите му е хрумнала брилянтната идея, че така ще привлекат тълпа гладни клиенти?! Иначе