Преди няколко дни сънувах, че сме с майка ми в Рим и обикаляме Колизеума, обаче отвътре, и е супер малък – чак дразнещо малък. Исках дори да го снимам и да покажа на всички колко е скапан и малък тоя Колизеум, но – о, ужас! – фотоапаратът ми го нямаше с мен. Изпаднах в паника

По-рано днес си говорихме с една приятелка за неграмотността. Приятелката ми живее в Холандия и петгодишната й дъщеря в момента усвоява две азбуки наведнъж – българската и холандската. Смея да се хвана на бас, че след 3 години това дете ще е по-грамотно на български, отколкото средностатистическия български студент или журналист, и привеждам доказателства за

Ключовите думи, по които хората попадат на блога ми, не винаги са вълнуващи. Понякога обаче се събират истински попадения и пръстите ме засърбяват да извадя най-добрите и да ги изкоментирам.

Искам Nexus 4 за $300 от Щатите. Според Гугъл, $300 се равнява на ей толкоз изработени с пот на челото местни пари: В Щатите Нексуса е sold out обаче. Тука не е:   Животът по някога е гаден и тъп.

Понякога с приятели водим вълнуващи разговори; друг път си говорим в скайп за Черната Златка. Ети: ма аз като изронизирам никой не вдява…от петък спирам да съм блондинка Ети: ще си се върна към скучното черно 🙂 Аз: що черно бе Ети: щот златка черната е на свобода Ети: и да си приличаме Ети: искам

В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма. Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак… Бивш колега, с който сме работили като

Не, честно – тоя wordpress може ли да се чупи при всеки ъпдейт?!  Може явно, но и тоя път закърпих положението. Оттук нататък – никакви ъпдейти, честно. Иначе 2012 приключи успешно, посрещнахме с приятели новата 1885-та, погледахме фойерверките, после Дунавското по телевизията и така. Работата се е натрупала, ама все ще я свършим до края

Помните ли Яна? Може да я помните, а може и да не. Важното е, че аз я помня и се сетих за нея, когато маркетинг мениджърът на фирмата ми каза “Намери ми копирайтър, ама да е като теб”. Нека да бъдем честни – не знам доколко “като мен” е комплимент в общ план, но като

Понякога в офиса работата е толкова много, че единственото логично решение е да я зарежем тотално и да се занимаваме с по-приятни неща. Онзи ден например, вместо да пиша статии, разказвах на шефа си за курса по рисуване, на който мисля да се запиша. За да разбере дали имам нужда, ме помоли да нарисувам кон.

Докато мечтаем за по-добър живот, се случва и да забравим нещо важно. Например блогването. Отговарянето на имейли. Срещите със съученици N на брой години след завършването. Някоя и друг рожден ден. Но за блогването ми е думата. Facebook и Pinterest направо ми елиминираха нуждата да бложа. Разделям си съдържанието за по-добро таргетиране на аудиториите. Губя

Вчера благотворително подарих деня си на TEDxNBU и сядам да ти разкажа, преди напълно да съм изгубила интерес към събитието. Преди да започна, тропам с крак и обяснявам на организаторите, че не може да вдигат хората безобразно рано в събота сутрин. Не и ако не предложат титанично и колосално преживяване. Другият (другия? обърках се нещо)

На едни познати миналата седмица им хакнали сайта. Сайтът им имал чисто репрезентативна функция, та хакването му не предизвикало никакви реални загуби. Хакерите им изпратили мейл, в който поискали 5 хиляди долара “откуп”. Ама то не било точно откуп, ами по-скоро партньорство, защото ако платели, може ли те да изберат хакерите кой сайт да атакуват

Сигурно си забелязал, че напоследък се навъдиха доста сайтове, които предлагат неща с големи отстъпки; неотдавна самата аз си купих билет за кино и пуканки за 2,90 и си казах,че това е супер начин да се пазарува – плащаш ваучерче през ипей, ползваш отстъпка. Какво повече да иска човек? On another note, много ми се

Хитът на деня: чалгата за Фейсбук. След Фейсбук кафенетата, филма за социалната мрежа и афинитета на масите към най-големия клюкарник, подобно явление идва съвсем закономерно. Като оставим източника на вдъхновение настрана, в клипа към песента се забелязва интересен феномен: освен традиционните атрибути на чалга културата (силиконови цици, изрусена коса, неприлично къси поли и прочее), лирическата