Нали обещах да снимам повече, ето от днес няколко неща. Всяко чудо за три дни при мене, а и няма всеки ден чак интересни неща за снимане – обаче ето, старая се. От мястото на събитието: търговците на мартеници изглеждат по-криви от друга година, дъгите са двойни и започват от паркинга на КАТ, а вечер

Кръстовището на “Драган Цанков” и “Евлоги” в дъждовен ден.

Любовта на ромите към сателитните чинии вероятно ще остане вечна загадка за мен. Може би така си маркират територията, и ако е така – успяват. Ако моя милост не разполагаше със зуум, тази снимка никога нямаше да достигне до вас (не защото моя милост толкова много уважава територията на останалите, а по-скоро защото я е

Отдавна не сме си говорили за детайли и е крайно време да направя пряко включване. Съществуващи на места, които нетренираното градско око филтрира и пропуска покрай себе си, долните надписи напомнят за тихите луди, по чието дишане се синхронизира ритъмът на града. В някои случаи коментарите са излишни, в други – също, но все пак

Зарадвах им се като дете на бонбони. 

Малките улички в центъра на София са безкраен източник на интересни гледни точки, както за теб, така и за Гутенберг. Знаеш ли всъщност, че от една сграда в пресечките на Славейков те гледа Гутенберг? Градска легенда гласи, че известен столичен печатар е спонсорирал строежа на въпросната сграда и настоял на фасадата да се сложил статуя

Сутринта Ник нахлу в офиса с новината, че Старбъкс май ще идват в България. Потрихме доволно ръце и се юрнахме да регистрираме домейна …., с пъкления план след това да изнудваме местните Старбъкс за пари и мъфини, но не би. Оказа се, че домейнът вече е регистриран от компанията чрез българска юридическа кантора. Да се

Тази къща е кацнала в задния двор на нашата кооперация. Технически погледнато е в двора на съседната кооперация, но е под моята тераса, така че се брои.  До ден днешен не мога да разбера дали е обитаема. Това, което обожавам за къщата, е коминът. Порадвай му се.

Почти-къщата се намира на ул. Цанко Церковски в Лозенец. Има нещо много ахмашки мило в нея – все едно по някое време на майсторите им е дошло до гуша и са казали “Бе аре стига сме я строили тая къща, дайте да ходим а бира”. Свободни души, един вид.

Отдавна не съм минавала по Дондуков и не знам дали тази табела все още е там. Олющените стени на сградата са в абсолютен синхрон със състоянието на българското кинопроизводство. Вече дори не ми е тъжно.

Ето в тази грозна сграда един млад художник е решил да изложи творбите си:  Снимката е правена ужасно отдавна, струва ми се – на бул. Мария Луиза.  Не помня точно.

И дано не искат по 18 лв за килограм домати.

Случи ми се днес нещо прекрасно, толкова готино, че почти скачах в локвите в Борисовата на път за вкъщи и пеех “I’m singing in the rain” по телефона (не мога да ти кажа какво е, но се радвай за мен). В такива дни нищо не ме дразни и не прецаква чувството ми за естетика, а

Ако вдигнеш поглед и се вгледаш между цъфналите дървета и жиците на площад Журналист, ще забележиш, че върху една от сградите е кацнал часовник с надпис Радиосинхрон. Много соц и много симпатичен, часовникът не отмества стрелките си от 12:00, може би заради съвременните Пепеляшки.    * В рубриката Детайли ще качвам снимки на интересните ъгълчета