Когато в 4 сутринта телефонът ти се раззвъни на пожар, това не предвещава нищо добро; в 4 сутринта телефоните никога не звънят нормално, те просто пищят истерично и те изваждат шеметно от удобството на и-без-друго-недостатъчната ти почивка.

Следват моменти на отдъхване (“Слава Богу, никой не е умрял”) и на нов дистрес (сесии тип “Искрено и лично”, когато на теб самият никак не ти е искрено и още по-малко – лично). Най-лошото обаче тепърва предстои – все още си далеч от критичния момент, в които можеш да изчезнеш от офиса и да потънеш в креслото в дома си, твоята крепост, докато “изтриваш” от главата си нещата, които нямат никаква връзка с теб.

Което всъщност няма значение, защото още в 4 следобед просто рухваш от умора и единствената мисъл, която минава през главата ти, е “Защо не излъгах”.