Когато Роко била малка, съдбата й разпределила приятелка. Имала дълга руса коса, плитки и панделки. Тъмнокосата Роко тайно й завиждала за русите плитки, увенчани с розови копринени панделки, но решила, че е по-добре да не казва на никого. Мълчала и се усмихвала толкова дълго, че накрая хванала язва. И до днес си се справя с проблемите алтернативно.

Приятелката й пък имала много по-прагматичен начин за предпазване от лудост: печала сладкиши. Отначало всичко започнало с часове по готварство в училише, но много скоро малкото момиче разбрало, единствено маслото, захарта и нагрятата до 180 градуса фурна можели да й дадат онова чувство на сигурност, от което всяко малко момиче има нужда.

Един ден, когато приятелката Роко вече не била толкова малка, родителите й се разделили. Тя толкова много се разстроила, че опекла бадемови тарталети с боровинки, сложила допълнително захар, боровинково сладко, захарна глазура и пудра захар. Общо 17 такива тарталети се събрали във фурната, а приятелката на Роко ги изяла до една; и когато последната троха ронливо маслено тесто се разтопила на езика й, изпаднала в захарна кома. След това никой никога повече не чул нито за нея, нито за родителите й.

Сигурно никога нямаше да чуя тази история, ако един ден Роко не беше заварила леко разстроена и с точилка в ръка. Причината за временното ми и краткотрайно нещастие беше не друга, а липсата на бадемова есенция във всеки магазин в квартала. Макар в отделни случаи ваниловата есенция да замества бадемовата такава напълно успешно, когато искам да пека бадемови тарталети, предпочитам да имам бадемова. И именно това предопредели яростта, с която размахвах точилката, когато Роко нахлу в кухнята ми и ме прегърна.

Разбъркахме някакви безобразни коктейли, седнахме сред разсипаното на пода брашно и тържествено обещах на Роко никога повече да не пека бадемови тарталети с боровинки.