Трябва да живеете в пещера, за да се пропуснали сърцераздирателната история за абитуриента със светлия костюм, който нямал чадър и планирал да иде на бала си с метро. Сериозно, няма как да не сте чули за това – историята обикаля де що има новинарски сайт и канал.

Честно казано самата история и самият абитуриент не ме вълнуват много. Всичко обаче тръгна от един фейсбук статус, който стана viral заради гореспомената сърцераздирателност, за която всички умираме. Еди-колко-си сайта препечатаха статуса дословно. После се включиха и новинарските емисии.

На това му викам аз Фейсбук журналистика – и в нея няма нищо лошо, само дето никаква журналистика не е. Щото истинската журналистика според мен трябва да включва някои неотменни елементи – да информира обществеността за важни събития и идеи, да разследва и проучва, да е честна и обективна и прочее.

“Същността на журналистиката е да предоставя надеждна информация чрез дисциплината на проверяването” пише под Journalism в уикипедия и това като че ли най-добре обобщава това така популярно занимание. Журналистиката в крайна сметка следва да служи на обществото.

Намеси ли се гражданската журналистика обаче, нещата май се променят. С Facebook и Twitter всеки на теория може да е журналист, но това е отделна, обширна тема и няма да я зачеквам. Не ми харесва моментът, в който нещата се смесват и тези, които претендират за истинска журналистика, взимат един фейсбук статус и го препечатват без редакция, без проверка на фактите и без грам мисъл. Щото това за мен е непрофесионализъм в най-чистата му форма, сори. И докато в случая с “изоставения” на бала си абитуриент има поне емоционален елемент и псевдо-извод за състоянието на днешната младеж, то други случаи на фейсбук журналистиката са просто… безсмислени. Ето пример:

Миналото лято тенесистката Цветана Пиронкова качва две свои снимки от Капана в Пловдив с caption “Капана Фест! Прекарах един страхотен ден, преоткривайки собствения си град. Супер организация, атмосфера и настроение!”.

И това се превръща в “статия”, чиито най-ценен репортерски елемент е, че 7000 души са харесали снимките на Пиронкове. Капанa Фест намазва малко безплатен PR, а читателите са загубили безвъзвратно минута-две от живота си.

Ако ми позволите да парафразирам популярно изказване на известен български “журналист”, уважаеми читатели, нямаме новина.

А сега отивам да публикувам пост във фейсбук за това как ям праскови за закуска. Надявам се новинарските канали да го подхванат и да стане истинска новина с елемент на PR за прасковите.

За новините на [insert news name channel here]: Ванина