“Физика на тъгата“ на Георги Господинов получи наградата за български роман на годината 2013. Не знам доколко го заслужава, защото нито тази, нито миналата година не съм чела останалите номинирани романи, или български романи въобще.

Ако трябваше да оценя „Физика на тъгата“ сам по себе си, може би не бих му дала награда – причината за това най-добре дефинира приятелката ми Александра: „Това е един мързелив роман“, каза тя.

Което не значи, че книгата не ми хареса. Свързах се с нея, защото много голяма част разглеждаше темата за емпатията, а аз съм способна на много силна емпатия и темата ми е ужасно близка.

Емпатията е способността на човек да разбира емоциите и чувствата на другите хора. Това, което е важно да се разбере тук е, че емпатията не е симпатия или съчувствие. Тя е само разбиране на това, на което може да се съчувства – и затова понякога е ужасно дразнещо да си емпатичен. Когато разбираш мотивите на околните, когато разбираш как се чувстват, успяваш много лесно да оправдаеш действията им, макар не винаги да ти се иска (и да е редно) да ги оправдаеш.

Нещата обаче не спират до тук, и става страшно, когато изпитваш емпатия към себе си. Нека обясня.

Рядко ми се случва да се чувствам по някакъв начин и да не знам защо е така. Това е чудесно, защото оттам нататък процесът е лесен: Чувствам се така. » Чувствам се така, защото. » Предприемам действия да продължа или да спра да се чувствам така.

С други думи, емпатията ми помага да сритам симпатията към себе си в задника и да действам рационално и подходящо. Минусът тук е, че ако позволя на симпатията да надделее, а това се случва понякога, адски много ме е яд на мене си. Иде ми да се набия. Да се строша от бой. Да се вкарам в Пирогов с опасност за живота.

Това е проблем, защото още не съм се научила да канализирам тая ярост в конструктивни неща като изкуство или работа и се затварям в някакви порочни кръгове. Някой ден ще стигна и до там, но още не съм се научила.

И за да завърша с нещо позитивно, споделям ти диалога на моя позната с нейна приятелка:

– Что лучше – мозг или деньги?
– Мозг, конечно! Его можно ебать!

Вярвам, че ще разбереш и без превод.