Знаете ли какво е берберски макак? В Гибралтар всички знаят какво е това, защото именно там този застрашен вид маймуни е намерил дома си в Европа. Косматите въшльовци обитават скалата на Гибралтар и често скачат неочаквано върху гърбовете и колите на туристите, просят храна, гледат лошо и като цяло дават да се разбере, че това си е тяхното място. Ето какво разказва Надя за тях.
По света, а в България най-вече, обикновено има проблеми с бездомните кучета. Досега не съм виждала бездомно куче В Гибралтар, но маймуни често се разхождат по улиците. Само да уточня обаче – те са все пак поданици на Кралицата, някой да не си помисли нещо друго! Освен това са защитени, хранени и обгрижвани от правителството, че и от множеството туристи. Даже са малко прекалено обгрижени от последните – до такава степен, че пият вода от бутилка, отварят врати и прозорци всякакви и предпочитат чипс и бисквити пред плодовете и зеленчуците, с които ги хранят.
Аз лично вече няколко пъти имах близки срещи – но нямам предвид ние да сме им ходили „на гости“ на Скалата. Напротив, те редовно идваха вкъщи за пресен хляб или сладости. Или просто да погледнат какво ново има в кухнята, което могат да надъвчат или изядат. Първо изчезна тъкмо отворен пакет зърнена закуска. Обърнах къщата и се примирих, че чистачката или го е прибрала много добре или го е метнала по грешка. Докато не погледнах през прозореца няколко дни по-късно и намерих щипката, с която бях затворила пакета, на съседния покрив. После загубихме цял прясно изпечен домашен хляб, друг път торба с бейгъли.
Чашата обаче преля, когато получих телефонно обаждане в офиса по средата на работния ден, че трябва незабавно да се прибера. Маймуните пак дошли на гости, намерили декоративен (и доста тежък буркан) с бонбони, не могли да го отворят, милите, и го метнали от третия етаж на улицата. После културно слезли по тръбите и изяли бонбоните необозпокоени от минувачите, които за малко да бъдат фраснати със стъклен буркан от третия етаж.
Моето последвало (и поредно оплакване) към Министерството на Здравеопазването, комбинирано с още стотици недоволни от честите посещения граждани, последва до това, че маймуните бяха екипирани с GPS устройства и глутницата най-гладни и смели маймуни бяха изпратени в зоопарк в Шотландия – хем да не тормозят местното население, хем за назидание на останалите. Оттогава пак се налага да ходим горе на Скалата, но аз хич не се оплаквам от липсата на непоканени посеители.
За маймуните има редица местни легенди и митове: първият, че са дошли през древен тунел под Гибралтарския проход чак от Африка. Познавайки ги обаче аз съм склонна да мисля, че са летяли първа класа – толкова са разглезени. Друг мит е, че са защитен вид, защото ако Скалата остане без нито една маймуна, ще стане пак част от Испания (а това напоследък е малко болна тема) – подобно на гарваните в Кулата на Лондон. Истината е обаче, че каквото и да ги е довело тук и каквото и да го задържа, Министерството на туризма сигурно е най-големият им защитник – все пак всяка година хиляди туристи идват, за да се снимат с известните ни маймуни. Личен съвет – не носи храна (дори и в чанта), лъскави и дребни предмети и си прибери слънчевите очила покрай тях. Иначе ще си тръгнеш без тях!
Бонус: клипче на маймуна, която краде сандвич от чантата на турист: