Човек и добре да живее, все се случва така, че да не е ходил още в Щатите. Нещастната ми пътешественическа душа беше лишена от ходенето на бригада (шегувам се, все едно бих отишла доброволно да късам билетчета в някой увеселителен парк, вместо да ида просто да разгледам), пък визовият режим все ме е отказвал да ида като турист-изследовател на безкрайната американска душа.

И като рече шефът ми “Отиваш в Сан Франциско на тая конференция”, кандидатствах за виза, събрах багаж и отидох на конференция.

Кандидатстване за американска виза

Визата, оказа се, се взима по-лесно, отколкото предполагах. Бях се подготвила да показвам банкови извлечения, да водя свидетели, дето да се кълнат от мое име, че ще се върна, и да пея песни за любов към родината. Не се наложи.

Попълних 12 милиона страници във формуляра за виза; платих си таксата на гише в банка; написах сърцераздирателен мейл защо ми трябва ускорено интервю (като се сетиш в понеделник, че ти трябва виза за събота – така е); преживях отказа за ускорено интервю; и накрая се понесох към посолството за не-ускореното си интервю. Попитаха ме точно три неща:

1. Защо отивам в Щатите;
2. Какво работя;
3. Имам ли роднини в САЩ.

Отговорих дипломатично и ми съобщиха, че ето на – ще дадат виза. Ако им бях казала, че отивам да я видя тая държава преди Тръмп тотално да й е видял сметката, можеше и да ми откажат, но си затворих голямата уста и по-добре.

Визата беше готова в същия ден. Ефективни хора, честна скаутска.

Подготовката за пътуването

Офис мениджърката ни Емилия се занима със самолетните билети и хотела ми (господ да я поживи тая жена, че ми търпи всичките простотии). Вие, надявам се, сте разумни средностатистически хора и не е нужно да ви казвам как се резервират билет и хотел.

На мен ми остана само да не забравя, че в американски контакт българско зарядно няма как да ръгнеш, и да си взема адаптер. Запитах и приятели какво да правя, докато съм там, и те, душичките, дадоха прекрасни съвети. Изпълних ги всичките, без този на Деница да ям clam chowder, местната шкембе-чорба (нейни думи, не мои). През цялото време ми беше в главата тая заръка, а така и не успях, но нищо, тя Деница ще ми прости или просто ще идем двете да сърбаме тая супа.

Сан Франциско

В моята глава Сан Франциско беше някакъв мегаполис, супер натоварен и леко неприятен за навигиране. Нищо подобно! Супер малък като площ, хич не беше навалица, навсякъде можеш да стигнеш пеша, с градски транспорт (доста адекватен за Щатите) или с Uber/Lyft.

Въобще в момента, в който спреш да отразяваш стотиците бездомници и вдигнеш поглед нагоре да гледаш архитектура и детайли, Сан Франциско се превръща в прелестен град. Пре-лес-тен.

• • Нещата, които успях да направя:
    Да се возя с корабче под моста Голдън Гейт. Ако денят е слънчев, препоръчвам да вземете някое от последните корабчета – адски е красиво, когато слънцето залязва зад моста. Струва около $33 в зависимост от фирмата.

• • Да отида до Алкатраз. Супер добър аудио-тур, мястото е хем интересно, хем депресиращо, но пък оценяваш колко е хубаво да живееш извън затвора. Аз прекарах там около 3 часа, за което време успях да видя само сградата на затвора. Ако имате повече време – отделете си, самият остров също бил много интересен за разглеждане откъм флора и фауна. На острова не се яде/пие – можете да носите със себе си само вода (национален парк е, затова). То и вода не пийте много-много, защото има само две тоалетни. Корабчетатата се взимат от Кей 33 (Pier 33), билетът струваше ~$38. Добре е да вземете билети предварително, шансът да има за същия ден е малък.

• • Да погледам тюлените на Кей 39 (Pier 39). Тюлените, ако не знаете, са супер смешни животни и се държат като зле възпитани кучета, само че от морето: лаят, удрят се едни други, бутат се и като цяло са хулигани. Пък животните-хулигани винаги са забавни (при хората не е така, дръжте се прилично!).

• • Да направя Free SF Tour. Двучасов пешеходен тур, в който ви водят из града (периметърът не е голям, не го пропускайте само защото ви мързи да вървите) и ви разказват интересни неща за историята на Сан Франциско. Нашият гид, Зак, включи в беседата всякакви пикантерии, така че със сигурност си струваше. Не се подлъгвайте от думата “Free” – на теория тези турове са безплатни, но на практика е редно да дадете бакшиш на екскурзовода си; тези хора не получават заплата, а наистина се стараят много да си заслужат бакшишите. Тръгват всеки ден в 10:00 и 14:00 от Union Square.

• • Да се шматкам безцелно из града. Пак ви казвам – много красив град, а ако и времето е хубаво си е направо престъпление да не се пошляе човек.

• • Да отида до Alamo Square Park и да видя Painted Ladies – няколко традиционни викториански къщи, едната от които е тази от сериала Full House. Самият парк също е супер приятен и не е истина какви гледки се разкриват към града.

• • Да се возя на емблематичния за града кабелен трамвай (Cable Car). Едно пътуване струва 7 долара и си струва всяка стотинка.

• • Да разгледам Китайския квартал. Хареса ми повече от истинския Китай – по-еклектичен е и хората говорят английски. Има освен това прекрасни графити навсякъде.

Нещата, които НЕ успях да направя:

• • Да ям clam chowder (това остава за следващия път);

• • Да отида до Lambert Street;

• • Да прекарам безцелен ден на някой плаж;

• • Да мина по моста Голдън Гейт;

• • Да разгледам офисите на Фейсбук;

• • Да разгледам музея за съвременно изкуство;

• • Да вляза в аквариума;

• • Да се кача до Twin Peaks;

• Да ям повече улична храна и да пия повече калифорнийско вино.

Любопитни факти

Изразът “sugar daddy” (“чичко-паричко”) идва именно от този град. Заслугата за него има Алма де Бретвил Спрекълс. Алма била обикновено момиче, в което се влюбил захарният магнат Адолф Спрекълс. Тъй като бил женен и с 24 години по-възрастен от нея, Алма отначало го отсвирвала, а той я засипвал с подаръци, като така се превърнал в нейния sugar daddy. Дали заради това, или просто защото й е дошло до гуша, накрая склонила и се взели (той междувременно се развел с предишната госпожа Спрекълс).

Алма била голям фен на изкуството и архитектурата, и оказала силно влияние в културната сцена, а и в архитектурата на града – затова и носи прякора “Прабабата на Сан Фанциско”.

***

Китайските бисквитки с късметчета въобще не са китайски. Измислени в една пекарна Сан Франциско от… японец. Мда, животът ви е заблуда, знам.

***

“I left my heart in San Francisko” е легендарна песен на Тони Бенет, който пък е родом от Ню Йорк. Песента “New York, New York” на Синатра пък е написана от Джон Кандър от Канзас Сити и Фред Ебб от… еми, от Ню Йорк.

***

Бездомниците в Сан Франциско са буквално на всяка крачка (често се налага да ги прескачаш по тротоарите) – особено в района на Юниън Скуеър и Тендерлойн. Една от причините е това, че наемите в града са скандални – едно от момичетата, с които делих Lyft ride сподели, че плаща 4800 долара на месец за апартамент с една спалня. Друга причина е, че управата на града активно се опитва да се справи с проблема… което кара други градове в САЩ да изпращат бездомниците си в Сан Франциско!

***

При едно от посещенията си в града, тогава още като действащ президент, Барак Обама хапнал дим сум в произволен ресторан в Китайския квартал. На следващият ден цените в ресторанта били тройни (капитализъм, какво да правиш…).

Заключение

С няколко думи, Сан Франциско е су-пер. И като съм била само в един американски град, който е готин, сега мога да ходя и да разправям наляво-надясно колко е хубаво в Щатите, за изненада на някой, който е ходил само в Бойзи, Айдахо или Хъбард, Охайо примерно. Такъв е животът, приятели. Важното е да се пътува.