Човек и добре да живее, все някога си сменя работата. Или остава без такава.

Преди три дни с работодателя ми се разделихме „по взаимно съгласие” – законовият израз на напускане тип „доброзорно”.

Подобна промяна не влизаше в краткосрочните ми планове, затова останах изненадана. И реших: известно време вместо да работя за някого, ще работя над себе си. Супер.

Прекарах последните няколко дни пред компютъра и по пижама. Изчетох всичко отложено за четене, гледах телевизия, играх си с домашния заек Шаро и пекох мъфини – все неща, които отдавна искам да направя. Наваксах и със социалните комуникации. Още веднъж: супер.

Днес отегчението ми вече взе връх и реших: ще си търся нова работа. Малко по-късно осъзнах, че търсенето на работа само по себе си е работа; при това на пълен работен ден.

Като специален жест към теб, непознати читателю, ти давам ексклузивната възможност да ме наемеш на работа! Говоря екзотични езици, имам огромен творчески потенциал, завършено „више” по реклама и разнообразен професионален опит. Повече детайли има тук, но винаги можеш да ми оставиш коментар и ще се свържа с теб по мейла.