Снимането на портрети е тежка работа. Не е никак лесно да предразположиш модела си, да извадиш на лентата (или на матрицата) най-истинското от него – ето, имам например позната с гигантско его, лицето й непрекъснато е по снимки и умира обективът да е насочен към нея, а всичките й кадри изглеждат нагласени, неестествени и леко фалшиви. Не е намерила, мисля си, фотографа, който да я покаже каквато е. И не е единствената.

Аз не умея да снимам портрети. Немският фотограф Ханнес Каспер обаче го може, и искрено му се възхищавам за това. Гледам хората, които снима, и си представям какви са характерите им, какво работят, каква телевизия гледат – отприщва се въображението ми. Вижте и вие.

Цялото портфолио на Каспар можете да видите тук: Hannes Caspar Photography