Малко мрънкане, което попада в графата white people problems, не се извинявам за това и отказвам да се чувствам виновно заради това, че някой някъде имал по-сериозни проблеми. И моите са по-сериозни от тия на Ким Кардашиян, така че като не ви харесва, отивайте да четете някой по-сладникав и положителен блог, чийто собственик най-вероятно ходи по протести.

Та. Много неприятно като откажеш на групата да ходиш на обяд с тях да започват ведната с въпроси от типа “Добре ли си?”, “Какво има?” и подобни.

Неприятно е най-вече защото възможните отговори са следните:

а. Нямам за какво да си говоря с вас (което групата едва ли иска да чуе);

б. Имам други планове (за което не ви дължа обяснение, сори);

в. Не съм гладна и предпочитам да си свърша работата (което повдига нова вълна от полу-адекватни въпроси;

г. Всички гореизброени наведнъж.

И така отговорът на въпросите “Добре ли си?” и “Какво има?” може лесно да се сведе до „Нищо ми няма, дразните ме просто“.

Лошото е, че веднъж създадени, офисните навици и конфигурации са почти невъзможни за разваляне без да има обидени.

С риск да обидя групата, днес ще си обядвам сама.