Тази история е писана във време много преди пандемии, социална дистанция и пълна изолация. Като изключим някой и друг параграф, можеше да е писана и днес. Оставям я тук за поколенията.

Разбрах, че зимата е дошла по портокалите. Навсякъде, във всякакви размери и разновидности: портокали.

Реших, че е време да се затворя у дома и да се събудя през юни. По-добър план нямаше как да измисля.

Започнах като натрупах на масата в хола няколко дебели книги. Нямаше да ги прочета, но ако някой дойдеше на гости, щяха да послужат за тема за разговор.

Подготвих списък с псувни по адрес на Топлофикация. Парното в цялата кооперация беше спряно вече от четири години, но по правило Топлофикация трябваше да се псува редовно и по много. Нямаше как.

Залепих с тиксо по стените на кухнята менютата на всички ресторанти, които доставят в моя квартал. Не ми се рискуваше с излизане за храна, а и кухнята стана някак по-уютна. Менютата също щяха да служат за тема за разговор, ако някой дойдеше на гости.

Платих си интернета за 6 месеца напред. Щеше да е ужасно да остана без интернет посред зима, когато там се случват толкова много интересни неща.

И тогава дойде ред на портокалите. Поръчах по телефона половин тон портокали и на следващия ден ми ги доставиха. Започнах да ги трупам в кухнята, но скоро мястото там свърши. Извадих дрехите от гардероба в коридора и го напълних с портокали. Няколко щайги сложих на терасата и си обещах първо тях да изям, та да не станат зян заради някакво измръзване.

Портокалите обаче не свършваха. Подредих в хола куб от щайги и реших да го ползвам като дизайнерска маса – хората какво ли не използват за дизайнерски маси в днешно време.

И в спалнята натрупах колкото можах портокали – заради изключеното парно, температурата беше средна към ниска, нямаше да се развалят. Сложих ги по полиците, а книгите от полиците подредих на дизайнерската маса в хола. Така ако някой дойдеше на гости, не само щяхме да имаме за какво да говорим, а и щях да изглеждам много по-умна, отколкото съм.

Малко по малко намерих място на всичките портокали, до последния. Излязох за последно по магазините, купих цигари, кафе, вино, крушки, списания и няколко разклонителя, за всеки случай. Човек никога не знае кога ще му потрябва разклонител. Прибрах се у дома и зачаках да свърши зимата.

Започнаха да идват гости. Дали заради книгите, дали заради мен – така и не разбрах. Приказвахме и пиехме портокалов сок. Пиехме портокалов сок и приказвахме. Псувахме Топлофикация.

И така докато една сутрин не се събудих и не видях, че трябва вече да посегна на дизайнерската маса; другите портокали бяха свършили. Когато от масата остана само една самотна щайга, се престраших и погледнах през прозореца; дърветата бяха зелени и грееше слънце.

Проверих в интернет: беше юни.

Разходих се навън и забелязах: навсякъде пъпеши. Във всякакви размери и разновидности: пъпеши.