Stories from The Ink Factory

В един слънчев ден точно в края на лятото с Роко скачахме в морето от едни скали, после излизахме обратно на скалите, изморени от плуване, и говорехме за всичко и за нищо едновременно. Телефоните ни звъняха, а ние ги вдигахме избирателно. Обади се и Джими, един от любимите мъже на Роко, и разговорът някак тръгна

В един от ония особено горещи юлски четвъртъци Роко се обади, за да сподели възмущение. Последното беше предизвикано от предложението на Тими да идем в планината на палатки за няколко дни. – По-вероятно е да постигне световен мир, отколкото аз да притежавам палатка! – изсумтя в слушалката Роко. – Буболечки, спиш на земята, няма дори

Предстоящата сватба на мои приятели и синдромът “Нямам какво да облека” ме бяха изправили на нокти. След цял ден обикаляне по магазините, с Роко припаднахме на дивана у дома, всяка с парче диня в ръцете. – Не може така, Роко. – измрънках аз – Толкова много магазини и в нито един да няма рокля с

– Така не може да продължава! – тросна се Роко, след като влетя у нас с двеста. – Ти напълно ме изостави! – Ама Роко, знаеш, работя много… – Искам да ми намериш нов автор. – отсече Роко и сложи голямата точка на края на разговора. После направих по едно фрапе, седнахме на терасата и

В девет вечерта изключих компютъра си и приключих работния ден. Отправих се към Попа, където ме чакаха Роко и Тими. Малко по-късно пред всяка от нас имаше чаша и разговорите потекоха. След като минахме през обичайните теми – работа, мъже и учене – Роко предложи да поговорим за Япония и природните бедствия, заляли през последните

В понеделник сутринта вдигнах телефона и набрах номера на Роко, противно на традицията ни напълно да игнорираме всеки възможен понеделник. – И кво? Оправи ли се вече? – попита тя, силно загрижена за неспособността на организма ми да преобразува алкохола в нещо приемливо. – Почти. Понеделник е вече… – отговорих аз с половин уста и

Малко преди Коледа, Роко ми се обади и попита дали искам да живеем заедно. Понеже такъв въпрос никога не е стоял пред нас, леко се учудих и попитах защо именно сега у Роко се е родило такова предложение. – Ми, защото празниците… – каза тя. – Празниците какво? – попитах, все още неразбираща. – Ако