Още малко ще подосаждам за вчерашния семинар. На второ четене имаше четири, а не две добри кампании. За първата вече разказах, а втората ще представя малко по-надолу. Третата добра кампания (до материалите от която, за съжаление, нямам достъп), беше такава на прах за пране. Екипът се беше спрял на идеята, че прахът за пране е
Start a conversation
Както обещах в ентрито за семинара “Креативността като начин на живот”, който се проведе вчера в НБУ, споделям тук една от добрите концепции, които видях. Автори на проекта са Мария Куманова и Яна Димитрова, студенти в модул Реклама на програмата “Визуални изкуства” на същия университет. Ето какво разказват Яна и Мария за идеята си: Покрай
Паралели
Чета за премеждията, с които читател на Капитал се е сблъскал, за да освободи 22 DVD-та от Щатите на митницата, и си мисля “Ебати глупака, честно”. После се зачитам в коментарите и гледам, че и други хора виждат предимството на пиратството пред това да се занимаваш с шибаната българска администрация – тая държава буквално ни
Пилоти-реалисти
Неотдавна Роко се зарадва предварително. Толкова много се зарадва, че 3 нощи не успя да мигне от вълнение, а събитието, породило тия бурни емоции, все още предстоеше да се случи. В ранния следобед преди четвъртата безсънна нощ Обстоятелствата позвъниха на вратата. Роко ги видя през шпионката и на пръсти напусна коридора, твърдо решена да не
Дребни сладки
Като няма, няма, после вземе, че проима. За работа говоря. Тия дни съм затрупана с проекти и всеки ден имам поне по едно интервю за работа (къде спахте досега, бе!). Ето някои highlights: Голяма компания за подбор на персонал ми предложи за sales позиция заплата от феноменалните 350 лв. нето. Любезно им обясних, че това
Щастието, Санчо
Световните тевтонски плочи се разместиха специално за мен тая седмица и петъкът, в който съдбата иначе ме мрази, беше четвъртък. Нивото на пауъра ми беше ЕЙ ТАКОВА. Гигантско. Рано сутринта бях на интервю за работа и в тази връзка искам да направя заявление: хора, набиращи кадри, имайте милост към нас безработните и проявете малко common
По Милн
Понякога с Роко и Тими излизаме за по бира и вместо да си говорим за обувки и пазаруване, зачекваме някакви много сериозни теми и се чувстваме умни. В една такава вечер си говорихме за музика, за музиката около нас и как тя влияе на хората, за това как хората влияят на музиката, за изкуство, за
Съдбата ме мрази
Има дни, в които съдбата ме мрази. Не в четвъртъците, когато ми се случват милиарди необосновани и сюрреалистични неща, не – четвъртъците винаги съм ги преживявала без особени драми. Другите дни са проблемни, защото тогава съдбата ме мрази. Събуждам се шеметно и не съм си доспала, телефонът звъни и звъни и звъни. От другата страна
Клиентско обслужване – да или не?
Василена е написала интересен текст за общуването с клиенти и клиентската поддръжка. Това, което ме заинтригува в текста, е фактът, че тя описва частен случай с конкретен уеб хостинг пръвайдър – същият пръвайдър, който използвам и аз вече от 2 години – SuperHosting.bg. В коментарите под текста много читатели споделят, че също имат много добро
Dis/comfort food
Когато Роко била малка, съдбата й разпределила приятелка. Имала дълга руса коса, плитки и панделки. Тъмнокосата Роко тайно й завиждала за русите плитки, увенчани с розови копринени панделки, но решила, че е по-добре да не казва на никого. Мълчала и се усмихвала толкова дълго, че накрая хванала язва. И до днес си се справя с
Природно равновесие
Няколко дни по-рано вулкан с непроизносимо име беше изригнал в Исландия, облаците му се бяха понесли над Европа и хиляди самолети излязоха в принудителен отпуск. Това събитие от световно значение завари Роко в Лондон. На втория ден от безобразния хаос, дисплеят на телефона ми изписа нейното име. – Всичко наред ли е? – поинтересувах се
Burning people are on fire
Тая пролет много сериозна стана инвентаризацията на бившите неща и хора, добре че имам запаси от ония малките бонбони, жълтите – иначе не знам как щях да я карам. И понеже инвентаризирам и работя много, няма време за писане. За четене има, но малко. Понеже теб не те знам имаш ли време за четене, нямаш
Фрактури
Тия дни работя по много – по толкова много, че хич не ми остава време да се спра и да помисля: от какво разбирам и доколко? И точно, когато ми остана време да се попитам именно това, попадам на един човек, който може би разбира от фрактури: ниво на компетентност До толкова до колкото разбирам
Ценности
Всичко това е вярно за мен, може би повече отгоре надолу, отколкото отдолу нагоре. Светът обаче и без това си променя ценностите по вертикала и хоризонтала, двуизмерно, триизмерно и неизмеримо. Всичко, което има значение, е, че Нана си идва точно след 3 месеца, 16 часа и 35 минути, освен ако полетът й няма закъснение.
Оплакване
Все по-къси ги правят тия уикенди, но пък все по-пролетни – да се оплаче ли човек, да се зарадва ли… Скоро било Великден, който тази година ме свари напълно неподготвена, ама празници – какво да ги правиш. Иначе обичам козунак. RSS хранилката ми все така прелива, дори днес през главата ми мина еретичната мисъл да
Дела и документи
Уикендът ми накратко: Среща с приятелка от гимназията, 8 години по-късно. Супер е!!! Злоупотрбихме с тарталети и приказки, а другият уикенд планираме да го направим пак. Редактиране на текстове. Аз не знам къде се слагат запетаи, а редактираните “автори” не знаят нищо. Н-И-Щ-О. Псувам и поправям безобразни грешки, поправям и псувам. Неприятно ми е, но
Имаме новини!
Откакто Бареков изчезна от ефира, вече нямаме вълнуващи новини всяка сутрин; вечерните пък са направо депресиращи, затова не ги гледайте – честно. Вместо това, прочетете емисията новини, която съм ви спретнала тук – ще откриете факти и събития без никакво значение за местния и световен живот, но не поне не рискувате да умрете от скука,
“Карлсон, смени си чорапите!”
Роко не е голям фен на животните. Не че не ги харесва – просто не им обръща внимание. Затова се изненадах, когато ми разказа, че на път за кино видяла едно куче на улицата. Кучето било най-обикновено, улично и кафяво, но на едната си лапа имало обут чорап на червени и сини райета и именно
Краят на февруари
Старата жена застана пред сергията и заоглежда критично. В началото продавачът не й обърна внимание, но след като се застоя известно време, прецени, че може и да купи нещо. – Да ви помогна? – попита той. – Аз… търся нещо класическо. – отвърна жената. – За момчета имаме тук едни с Батман, класика! И с
Рекламна пауза #6
Ще ми се в “Рекламна пауза” да показвам по-малко реклами, но с по-смислен коментар. Тържествено обещавам да опитам, но не обещавам нищо, защото не винаги съм способна на смислен коментар. Ето серия клипове за бирата Tooheys New: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Кампанията е под надслов “For the love of beer” (От любов