Кръстовището на “Драган Цанков” и “Евлоги” в дъждовен ден.
Служебно съобщение
Днес открих, че досега е имало проблем с пощата на този блог и е твърде вероятно част от изпратените съобщения въобще да не се стигнали до мен. Всичко вече е оправено и работи, а ако си ми писал и не съм ти отговорила, искрено те моля да препратиш съобщението си на comments@vaninavanini.com.
Looking for a job? Join the PartyGaming team!
Каква криза, какви 5 лева – вместо да съкращаваме хора и бюджети, ние наемаме нови служители и бележим ръст. Ако си търсиш ненатоварваща и добре платена работа и говориш свободно някой от изброените по-долу езици, то ти си нашият човек. Остави ми коментар или ми пиши по мейла, за да ти разкажа повече за работата,
Ром & cola
Любовта на ромите към сателитните чинии вероятно ще остане вечна загадка за мен. Може би така си маркират територията, и ако е така – успяват. Ако моя милост не разполагаше със зуум, тази снимка никога нямаше да достигне до вас (не защото моя милост толкова много уважава територията на останалите, а по-скоро защото я е
Детайли: Надписите на града
Отдавна не сме си говорили за детайли и е крайно време да направя пряко включване. Съществуващи на места, които нетренираното градско око филтрира и пропуска покрай себе си, долните надписи напомнят за тихите луди, по чието дишане се синхронизира ритъмът на града. В някои случаи коментарите са излишни, в други – също, но все пак
Grape dish…
… или манджа с грозде. Толкова рядко пиша тук, че в главата ми е блог-каша; но стига кулинарни метафори. Обявявам пролетта за официално открита. Спират се посещения в МакДоналдс, КФЦ и други места, където усмихнати хора ме хранят с боклуци. Надя има нова работа, нов служебен компютър, нова къща и стара колежка. Толкова стара, че
А вчера
някой навърши 25, четвърт век направо, и се заговорихме за пенсионното осигуряване и НОИ; важното е, че в края на вечерта чашите на песимистите и чашите на оптимистите все бяха празни. Наздраве и никога повече, стари сме вече за тия неща.
A totally irrelevant blog entry
Тоя блог тръгна отнякъде, мина през какво ли не и към днешна дата е концептуално неясен, нередовно поддържан и с постоянна аудитория (go figure!). И сега какво да го правя? Пак: go figure. Илюстративен материал: първата снимка е правена миналия уикенд, втората – този. Пълно несъответствие с очакванията на потребителя, а на мен ми е
Боклукчии
Зарадвах им се като дете на бонбони.
Freelancers
В тоя град всичкият боклук се носи свободно по улиците – клошарите на свободна практика да се зарадват. Изчезвам и като се върна на края на уикенда, боклуците да ги няма, ясно? Иначе започвам да укривам данъци.
Март Марш
През март въздушните маси се бутат с лакти в опити да се наместят. Дано приключат до април, че искам вече пролет, склонна да проявява постоянство.
Дилема
Искам сладолед от този, дето го продават в магазина на ъгъла, дето се заклех никога вече да не пазарувам от него. Честита Баба Марта иначе. От дядо Марчо.
Благодаря Ви,за проявения интерес
Кликни върху картинката, за да я видиш в оригинален размер Още една от любимите ми обяви за работа: търси се “личен асистент – реклама” (личен асистент на кого?). Изискванията и описанието са следните: Осъществява контакти с потенциални клиенти Комуникативност Представителност Възможност за командировки CV Актуална снимка документите не се разглеждат На одобрените кандидати,се посочва дата за
Джаджи
Владо ме е тагнал, затова зéми тия джаджи. Много хора, гледам, си споменават удобните обувки и пресите за кафе; моето кафе достига до вас мен с любезното съдействие на микровълновата, инстант кофи, мляко и захар, а за обувките по-добре да не отварям дума – ще отнеме адски дълго време. Останалите неща са такива, без които
Unhuman resources
Преди две седмици кандидатствах за определена позиция в определена фирма. Уточних час за среща с представител на фирмата, появих се в приличен вид и точно навреме, но представителят на фирмата не дойде. Вместо това изпрати млада дама, която не счете за нужно да се представи с друго, освен с малкото си име, и друга млада…
You drive me crazy in Beirut
Последните дни са тежки във всякакъв смисъл – задачите ми тежат на врата, емоциите пък направо ме съсипват. От средата на декември един имейл ми стои в кутията и чака отговор, а такъв май няма да има (макар тържествено да бе обещан от мен в телефонен разговор). Предисторията на тоя имейл се развива в последните
Постулати
Първи постулат на омазаните ситуации: Колкото и омазана да изглежда една ситуация, винаги има изход и път към свободата. Особено ако в ситуациятя е замесен и компютър. Първи под-постулат: колкото повече те мързи, толкова по-креативен ставаш. Желая ти фънки февруари!
Бележки на хладилника
В сесия съм и този семестър за първи път здраво съм го закъсала, затова накратко. Преди 3 дни феноменално тъп служител на компанията, в която работя, качва във Фейсбук 2 мейла от клиенти, като така нарушава нашата privacy policy и куп вътрешно-фирмени правила. Голяма група колеги, също толкова смъртоносно тъпи, се изреждат да оставят коментари
Неочаквано тъпа комбинация
Принтер, скенер, копир и факс в едно – нищо ново под слънцето. Принтер, скенер, копир, факс, судоку и ароматизатор – ей това вече е истинско USP, нечувана иновация в областта на… на какво всъщност?! Честно, Xerox – това ли е най-доброто, на което сте способни? Когато представите принтер, който може да пере или скенер, който приготвя вечерята
За да ви видят [insert word here]
Колкото и пъти да видя някой от тези билбордове, пръснати из София, все си мисля, че след “видят” трябва да има още нещо – не че visual-ът не го уточнява, не – просто ми се струва, че посланието се цели в група, която има нужда нещата да й се казват директно. Хвала на титанa на