Ето в тази грозна сграда един млад художник е решил да изложи творбите си: Снимката е правена ужасно отдавна, струва ми се – на бул. Мария Луиза. Не помня точно.
Трите лица на един банер
Купуваш си апартамент до края на месеца и получаваш безплатно място на паркинга. Мястото пък струва някакви си 17 000 евро. К’во му плащаш, направо без пари!
Скоро в моя квартал
И дано не искат по 18 лв за килограм домати.
Детайли: Комините
Случи ми се днес нещо прекрасно, толкова готино, че почти скачах в локвите в Борисовата на път за вкъщи и пеех “I’m singing in the rain” по телефона (не мога да ти кажа какво е, но се радвай за мен). В такива дни нищо не ме дразни и не прецаква чувството ми за естетика, а
Детайли: Радиосинхрон*
Ако вдигнеш поглед и се вгледаш между цъфналите дървета и жиците на площад Журналист, ще забележиш, че върху една от сградите е кацнал часовник с надпис Радиосинхрон. Много соц и много симпатичен, часовникът не отмества стрелките си от 12:00, може би заради съвременните Пепеляшки. * В рубриката Детайли ще качвам снимки на интересните ъгълчета
В някой дни всичко след прозореца ми е в сепия
Update: Снимката не е обработвана по никакъв начин. Не ставало ясно, измрънка Katz, и затова уточнявам.
Дума на деня
Секунди след като прочитам това ентри за грамотните, за неграмотните, за малките, за големите, за – отплеснах се, това тук да не е реклама на Кока-Кола – баща ми ми праща линк към сайта на bTV. bTV е национална медия. Което не пречи да си играе с езика както й хареса, например да предложи на
x2
Два пъти днес станах полезна, съвсем без да искам и случайно – кръстих цвят и отговорих на въпрос. + Еуфорията не ме пуска, заради слънцето ще да е, или половин работния ден и шматкането по момичешки с двете най-верни жени в живота ми. + Цял ден припявам на Руфъс, който смесва теми и инструменти по
Spring Mix
Ако си бил около мен в последните няколко седмици и дни, няма начин да не си забелязал, че не съм на себе си; добре, че наоколо винаги има самоотвержени приятели. Този път нещастна жертва на лудостта ми беше предимно Y., за което много му благодаря и обещавам да му се реванширам. Освен това, разни прекрасни
Говорилня
Последните дни са странни. Неочаквани пристъпи на съвест разколебават здравия ми, еманципиран свят. Говорим за красотата, критериите, фригокалории, безсмъртието, лудостта, говорим за работа, за храна, за видео игри, пътувания, философия, за сватби, концептуализъм, архитектура, за мен. Кара ме да се слушам. Да се съмнявам. Да ровя. Да наблюдавам. Да задълбавам в собствената си лудост, без
Демократичен избор
Вчера блогнах нещо, пък после го изтрих. Днес двама души, единият от които важен за мен, ме попитаха защо е изчезнало – всъщност имах намерение да запазя текста, а не да го публикувам, и макар да го изтрих в последствие, беше останал в RSS четците. Какво казаха тези двама души за текста не е важно
Barbie & Ken. Ken Lee.
Един от свежите рекламни блогове, които следя, отбелязва “феномена” Кен Лий. Нямам твърда позиция по темата Кен Лий, но от друга страна точно с това ли трябваше да привлечем вниманието?! В крайна сметка, разполагаме с много по-интересни ресурси, например добри реклами. Шегата настрана – стига вече Валентина Хасан ; започна да дотежава.
Олсоу
Никак не обичам недовършени неща – ако ще правиш нещо, прегледай го преди да го представиш някъде. От няколко дни всички хвалят играта ConQUIZtador, затова реших да я пробвам. Има опция за “тест драйв” – пробваш без да се регистрираш. Не останах особено впечатлена от самата игра, обаче накрая се показа интересен pop-up, виж сам:
Разни
Шаро вече е горд собственик на пирон в крака, още излиза от упойката и е стресиран. Аз пък от няколко дни си блъскам главата и ме е яд, че нямам шофьорска книжка (една кола щеше да ми е от полза тези дни – нали само търча межу офиса, вкъщи и ветеринарят). От Бест Вет получават
Мила, счупих зайчето
Това е Шаро след травмата, която му причиних преди няколко дни – държах го на ръце, той реши да скочи и се приземи на паркета, с фрактура на бедрена кост. Да намериш дежурен ветеринар в събота вечер се оказа тежка задача, но Д-р Антов, при когото сме водили домашната си топка косми преди, ни
$ 0.00
Списание Wired твърдят, че всичко следва да стане безплатно. Което от една страна е супер, но от друга си представям свят, в който като краен потребител получавам всичко безплатно. Тогава няма да ми трябват пари, и е възможно да спрат да ми плащат! А аз отказвам да работя за без пари. Като следствие ще спра
Michael Clayton
There are people you kill, and there are people you buy – ето това научихме снощи от Майкъл Клейтън, героят от едноименния филм. There are also the friends to share the fun – това пък научих по-късно над няколко бири в Тукан, но това е отделна история. Сюжетът на “Майкъл Клейтън” е доста интересен, може
Ето това щях да мисля, ако бях отчаяна съпруга
Ако отменя киното довечера, защото има мач, ok. За всичко останало обаче губи рейтинг точки. И понеже майка ми е сред редовните читатели на блога – честит 8ми март и прочее банални пожелания. Ужасна си, но те обичам; цъкни тук и слушай, поздравът е специален.
Big Bills Suck
Един коментар в предишното ентри ме подсети за друга любима холандска реклама – тази за Big Bill и Small Bill. Гледай внимателно и ми кажи, с колко ли пари е заснет спота – никак няма да са много, нали? И все пак, идеята е безценна. За всичко останало – знаеш, MasterCard.
Телевизионно
Пускам днес Нова телевизия и що да видя – една от любимате ми реклами вече и в родния ефир (при това, обади ми един агент, от маса време). Актьорът казва: Now, if there is life, the Dutch will find it. Българските субтитри казват: Ако има живот, ние ще го открием*. И откога, извинете, ние сме