Stories from The Ink Factory

По едно време много често с приятелки се приканвахме към по-сериозно отношение и издържливост с думите “Дръж се мъжки – пикай права!”. Вече не помня как се роди въпросния израз, нито каква е била най-точната му употреба, но пък днес попаднах на продукт, който може да облече израза в дела. Кликни тук, за да видиш

Много искам да имам много читатели. Не бе, ебавам се – искам малко, но готини. Или по-добре – много и готини. Затова ще се опитам да приложа евтин рекламен подход с цел привличане на вниманието: игра с награда. Наградата е малка по размери, но е весела и hand-made – не очаквай да ти подаря iPhone

Когато пускаш на пазара нов продукт, е важно да избереш готино име за продукта. Това, както се убедих неотдавна, хич не е лесна работа. Ето тук можеш да видиш едно от по-готините имена (за съжаление не е измислено от мен). Прочети го няколко пъти, моля те, и поцъкай с език в знак на възхищение –

Представи си следната ситуация: прибираш се изморен след работа, имаш нужда от питие и слагаш бутилка приятно бяло вино в камерата с идеята да я извадиш охладена десетина минути по-късно. На другия ден бъркаш в камерата за кутия сладолед и намираш следното: Прежалих бутилката, но ми беше тъжно. Друг път ще внимавам повече. А иначе

Рядко се зачитам в коментарите под някоя статия, но от време на време чета и попадам на находки. В конкретния случай всъщност става дума по-скоро за дискусия, отколкото за статия и коментари, но виж, моля те, счетоводителя от мнение номер 7 и се посмей от сърце.

Ей такива неща се случват днес в офиса, докато се правим на заети без да имаме какво да правим всъщност (запазвам оригиналния правопис, но променям имената, да не ни разпознае шефът): co-worker: Awe, nashiq viden Ornitolojki specialistco-worker: kyde e nicaragua?me: latin america?co-worker: very goodme: i ne moga da razbera shto me razseiwash dokato cheta obiawi

Ето го уикенда, замина си като стой-та-гледай. Свърших не голяма по обем, но смислена работа, видях се с приятели, човърках си блога, спах до късно и въобще се занимавах с приятните уикендовски неща. Time management-a беше успешен, та дори остана време със сестра ми да идем на кино, но няма да кажа кой филм гледахме,

Тази седмица работих предимно в офиса и зарязах мулти таскинг-а, затова през уикенда се налага да движа страничните си проекти, т.е. да прекарам уикенда пред компюттъра. Лошото време е идеалното оправдание. —Вчера с Юнуз се разговорихме за разни неща и по някое време зачекнахме и темата за блоговете. За човек, който последно е блогвал през

Както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. Та малко по-късно от очакваното ще направя публично участието си в рекламния блог на Капитал, маскирана като агрегатор на линкове за рубриката Weekly Juice. Като такава бях поканена на милото парти за рождения ден на рубриката, където имаше безплатен алкохол и прекрасни хора, също съвсем безплатно. Много фън,

Тази вечер (или тази сутрин?) една бележка от банкомат породи в малката ми главица съмнения, че дадена сума липсва от банковата ми сметка. Според бележката въпросната сума някак се е изпарила и никак, ама никак не разполагам с нея. Сметката ми е ПроКредитБанк и използвам и интернет банкирането им, но за съжаление информацията там се

Докато живеех в Холандия с мой познат от България се забавлявахме да гледаме по Евроспорт снукър в реално време, докато коментираме по Скайп. Аз всъщност се забавлявах малко повече, защото картината ми изпреварваше тази в БГ с няколко секунди и спойл-вах забавлението на този мой познат като се радвах или възмущавах преди той да е