Любовта на българина към найлоновите торбички е потресаваща и неоспорима: нашенец без торбичка е като казак без водка, като французин без барета или като нюйоркчанин без такси: не че не може без ценното си средство за пренасяне на неща, но просто няма да е същият. Българинът носи – и носи по много. Понякога успявам да
Фейсбук неща и един имейл
Тия дни много забравям да блогвам тука, най-вече заради шестте ми тайни блога, и също защото много работя. По този повод ще излогорея тука всичко, което съм имала намерение да ти споделя наскоро. 1. Как се пишат мейли до клиенти Ето така: 2. Най-смешният човек във Фейсбук Най-смешният човек във Фейсбук не е Zhelyo от
People Are Like – Wait!
Новото парче на DENA на моменти прилича на Харлем Шейк, и точно като Харлем Шейка е напълно безсмислено, обаче зарибява. Помня в какъв екстаз изпаднах, когато открих Cash, Diamond Rings, Swimming Pools (супер добра тема за парти, между другото) – Иво ми го прати безкрайно въодушевен, сложих си го за рингтон и после месеци наред
Фото-репортер
Нали обещах да снимам повече, ето от днес няколко неща. Всяко чудо за три дни при мене, а и няма всеки ден чак интересни неща за снимане – обаче ето, старая се. От мястото на събитието: търговците на мартеници изглеждат по-криви от друга година, дъгите са двойни и започват от паркинга на КАТ, а вечер
Снимай това
Преди няколко дни сънувах, че сме с майка ми в Рим и обикаляме Колизеума, обаче отвътре, и е супер малък – чак дразнещо малък. Исках дори да го снимам и да покажа на всички колко е скапан и малък тоя Колизеум, но – о, ужас! – фотоапаратът ми го нямаше с мен. Изпаднах в паника
Честни престъпници
“Под прикритие” свърши. Ето ти няколко други сериала за престъпници, които за разнообразие са интелигентни и наистина интересни.
Правопис и пунктОация
По-рано днес си говорихме с една приятелка за неграмотността. Приятелката ми живее в Холандия и петгодишната й дъщеря в момента усвоява две азбуки наведнъж – българската и холандската. Смея да се хвана на бас, че след 3 години това дете ще е по-грамотно на български, отколкото средностатистическия български студент или журналист, и привеждам доказателства за
Мъжки момичета
Малко качествени сериали с яки женски роли. Стига само “Под прикритие”.
Ключови думи
Ключовите думи, по които хората попадат на блога ми, не винаги са вълнуващи. Понякога обаче се събират истински попадения и пръстите ме засърбяват да извадя най-добрите и да ги изкоментирам.
Tripping Down Memory Lane
Без да претендирам вяра в свръхестествени енергии и сили, преминавам през живота “между капките” или “под щастлива звезда” – наречи го както искаш. Не че не ми се случват тъпотии, но като тегля чертата, имам един добър и смислен живот. Не че няма какво да желая – човеците така сме устроени, винаги да искаме повече;
История в картинки
Искам Nexus 4 за $300 от Щатите. Според Гугъл, $300 се равнява на ей толкоз изработени с пот на челото местни пари: В Щатите Нексуса е sold out обаче. Тука не е: Животът по някога е гаден и тъп.
Работа насам, работа натам
В българския пазар на труда има нещо много сбъркано. Безработни у нас – бол, но и обявите за работа са хиляди. Всеки с малко здрав разум би следвало да се запита къде нещата се объркват, нали? Обичам да чета jobs.bg. Правя го за забавление – някои от обявите са просто трогателни в неадекватността си. Преди
Бранд реализъм
– И кво, новото лого на България, а? – изсумтя Роко. – На мене ми хареса логото, Роко. – отвърнах й аз. – Грозно, циганско, от всичко по малко, ама от нищо по колкото трябва, обезформено… С две думи – манджа с грозде. Точно като България. И без това не заслужаваме нищо по-добро. Роко, обаче,
На свобода
Понякога с приятели водим вълнуващи разговори; друг път си говорим в скайп за Черната Златка. Ети: ма аз като изронизирам никой не вдява…от петък спирам да съм блондинка Ети: ще си се върна към скучното черно 🙂 Аз: що черно бе Ети: щот златка черната е на свобода Ети: и да си приличаме Ети: искам
Като метрото е
– Копеле, видях ти поста за LinkedIn-a. – сподели ми днес Роко. – И какво? – Замислих се – отвърна тя. – Той LinkedIn е като влакчетата на метрото на “Васил Левски” – пише “До станция Джеймс Баучер”, ама не ти казва, че трябва да слезеш и да смениш линията на “Сердика”. След това ми
Оправих го LinkedIn-а
В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма. Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак… Бивш колега, с който сме работили като
Инстаграм е визуална логорея
– Защо чак сега се прибираш? – попита ме осъдително Роко – Умрях от скука без теб! – Сори, Роко, ходих на една изложба. – оправдах се набързо аз и си събух обувките без да ставам от дивана. Стискаха ми. – Е каква беше тая изложба? – Благотворителна, на инстаграм снимки. Купих си три. –
ЧНГ
Не, честно – тоя wordpress може ли да се чупи при всеки ъпдейт?! Може явно, но и тоя път закърпих положението. Оттук нататък – никакви ъпдейти, честно. Иначе 2012 приключи успешно, посрещнахме с приятели новата 1885-та, погледахме фойерверките, после Дунавското по телевизията и така. Работата се е натрупала, ама все ще я свършим до края
Помните ли Яна?
Помните ли Яна? Може да я помните, а може и да не. Важното е, че аз я помня и се сетих за нея, когато маркетинг мениджърът на фирмата ми каза “Намери ми копирайтър, ама да е като теб”. Нека да бъдем честни – не знам доколко “като мен” е комплимент в общ план, но като
Концерти за пиано
Беше най-студеният 9-ти април в историята на човечеството и с Роко си говорехме за нещата, които ни правят щастливи. – Ако трябваше да избереш едно, едно единствено нещо, което да те прави най-щастлива от всичко, или е най-важното нещо в живота ти, кое щеше да бъде? – попитах аз. – Ами не знам – те