Роко беше поизчезнала за известно време, но тя е такава – понякога просто се скрива от света и се появява, когато най-много имаш нужда от нея – усеща ги тия неща и това е.

Усетила, че съм потънала в тежки размисли за живота, в събота сутринта Роко ми изпрати мейл с два линка. Първият беше към клипче, в което ленивец яде ориз, а в огромните му ленивски очи се чете всичката благодарност на света. На второто гледане забелязах, че ленивецът държи и вилица, нищо, че яде с ръце, и така разбрах посланието на Роко: “Нещата не винаги се случват така, както трябва, но винаги се случват така, както трябва. Бъди благодарна!”.

Второто клипче беше ето това:

Вдигнах телефона и му казах да се обади на Роко (ние с него си говорим понякога).

– Измислих как да решим проблемите в Близкия изток! – извика Роко развълнувана без каже “Здравей” или нещо подобно.

– Как ще ги решим, Роко? – отвърнах аз.

– Като в клипчето, много е просто. Въвеждаме световно правило, че лоши новини трябва задължително и ексклузивно да се съобщават в кабаретна форма, с песни и танци. Същото ще важи и за воденето на преговори. Така човечеството ще се окаже изведнъж с намалени нива на агресия, една идея по-креативно и въобще – в хармония. Това е!

Поклатих глава, поцъках с език и за пореден път се възхитих на това колко е мъдра милата ми приятелка.