Когато Роко била малка, родителите й не й разрешавали да играе компютърни игри (изборът и без това не бил голям, но Роко нямала достъп дори до Атари). Роко пораснала без Супер Марио, ралита и други детски благини и станала човекът, който е днес.

Досега този избор на родителите Рокови не е повлиял драстично стандарта на живот на Роко, но тя все така не може да работи с джойстик, да изтребва чудовища и да спасява принцеси. Иначе тя тайно си мечтае да си купи Плейстейшън, и не че не може да си го позволи – Роко вече няколко пъти ходи в магазина, гледа Плейстейшъните с възхищение, но все не се престрашава да си купи.

Някой ден сигурно ще ми стане особено тъжно за ощетеното й детство и ще й подаря – Роко е още е млада и може да си навакса.