Шаро расте и изглупява – вече напълно свикна с нас и приятелите ни, които влетяват вкъщи и започват да го мачкат и гушкат.
Ние също свикнахме с Шаро и само му се смеем, когато се блъсне в масата (пързаля се по паркета и не успява да спре когато поиска), когато скочи от дивана и се разпльока на пода и когато сяда в паницата си и ни гледа сърдито. Освен всичко, малкият глупак проявява огромен интерес и афинитет към чорапите на Неда.
По този повод Неда днес му подари чорап. След това с Нана навряха бедния стъписан Шаро в чорапа и му причиниха стрес:
Слава богу, успя да се измъкне бързо…
… толкова бързо, че не разбраха, кога избяга:
какви сте терористки гадни.
ще ви потърсят от някоя зелена организация за стрес над животното.
а иначе терористките са симпатични 😉
Терористките тази сутрин забравили да затворят клетката на Шаро и излезли за работа; добре, че се прибрах рано сутринта, та заварих нашият човек да излиза лежерно иззад дивана – леко отегчен и май леко уплашен (скочил беше от високото).
Пък иначе ще им предам, че са симпатяги, само да не вземат да се надуят, че тогава не знам какво ще ги правя 🙂
едва ли ще се надуят. аз да взимам моркови и да ви идвам на гости :)аз на заека де…. 😉
Ако се дършиш прилично, може да получиш специална покана… от заека де 😉
Шаро тревожно тръска глава “как е възможно, що е това?”.
Шаро е звяр!