Докато правя сутрешния преглед на фейсбук, се натъквам на статус от моя позната. Счупила си часовника и разказва как й го поправили без пари, нищо, че сама била виновна. Дотук всичко е в реда на нещата – всички използваме фейсбук за да хулим и хвалим.

В начина, по който разказва историята обаче има нещо, което дълбоко ме притеснява. Цитирам с редакции:

Часовникът ми в гаранция, но аз го ударих, мислех да шикалкавя нещо там, по женски, но… Днес отивам в магазина и казах като мъж на часовникаря, че да в гаранция е, но не искам да го лъжа, ударих си часовника.

Какво излиза значи? В стресови ситуации жените лъжем и шикалкавим, а мъжете си признават като пичове и си носят последствията. Леле. Май не само часовникът е счупен, а мисленето на цял един (сексистки) народ.

Моята позната е образована млада жена. Има семейство и малко дете, доколкото знам работи във високотехнологична компания; съдейки по фейсбук постовете й – поддържа над средния стандарт на живот. Не е някоя поп-фолк тупалка, която сервира ракии и салати в квартална кръчма (някак като че ли по-лесно бих приела такова изказване от човек с такъв профил. Знам ли, може пък и моето мислене да е счупено.).

И се чудя: това ли е модерната българка? Колко от жените у нас с претенции за (поне някаква) интелигентност вярват, че така е устроен светът – жените шикалкавят, а мъжете си признават истината? Колко деца ще бъдат научени от майките и може би бащите си, че това е нормата? Не е ли достатъчен сексизмът към жените от страна на мъжете, че и самите жени трябва да го проповядват и подпомагат?

Вие, читатели мои, също ли разсъждавате така, или като мен сте скандализирани от подобни изказвания?

Не съм феминистка и не се боря за равни права между половете. В микросвета, който съм наредила около себе си, като цяло няма прояви на полова дискриминация и никога не съм страдала от това, че съм жена.

Сигурна съм обаче, че дискриминация срещу жени у нас се случва и смятам, че е добре да говорим по темата. Ако имате подобни примери под ръка, било като прояви на начин на мислене, или конкретни случки – оставете ги в коментарите. Ако не ви се ще да го правите публично пък – пишете ми по имейл и ще публикувам мненията ви анонимно. Нека да започнем да говорим по темата и да променяме нещата.