Начи, понякога попадам в ютюб на неща, които ме просълзяват, докато цвиля от смях. Споделям ти и на тебе едно такова нещо, защото трябва да му се даде гласност, не е редно инак просто.

Не бързай да натискаш play, де, чакай да ти разкажа първо и да те подготвя, щото може да си на работа и като почнеш да се хилиш, може да те уволнят (не те знам къде работиш, в крайна сметка, шефът ти може да е задник и да не обича на хората да им е хубаво). Отплеснах се.

Представителна извадка на руски военен хор, в униформи. Видима възраст – средно петнайсе и половина. Структурата им е като на хора, които системно не си дояждат борша и пелмените, но компенсират във височина посредством шапки. Ентусиазмът личи във всяка фибра на крехките им телца, но униформите, подозирам, ограничават свободата на движението. Демонстрират обаче завидно развити лицеви мускули (обаче не, не е от пелмените и борша) и влагат толкова чувство, че аз ако бях Адел, щях да набирам трескаво телефона на бившия си, за да се съберем и да ме бие, докато постигна и аз такава емоционалност.

Сега се чудиш що намесих Адел, нали? Айде, стига ти толкова съспенс, пускай го тоя клип, че сигурно едва издържаш.