Темата за новите цени на билети за столичния градски транспорт вече почти отшумява, но така е у нас – всяко чудо за три дни. Недоволстваме, недоволстваме, пък вземем, че свикнем.
На някои недоволството им държи по-дълго. Ето пример с един младеж, който пътува без билет, хващат го и иска да си плати глобата. Ясно е, че търси провокация – подготвил се е с торба стотинки и камера в ръка. Нямам против.
Няма да коментирам цялата драма с това да плащам 1.60 за скапана услуга. И на мен не ми харесва,но не протестирам – аз съм от тия, които ги мързи да вземат гражданска позиция и да направят нещо повече от това да напишат блог пост. Средностатистическа българка съм.
И все пак, няколко неща във видеото, заснето от нередовния пътник на грАДСКИЯ транспорт, силно ме изумяват. Илюстрират народопсихология и двойни стандарти. Рисуват картинка на съвременна България.
Ето ги и въпросите, които ме терзаят:
- Контрольорката няколко пъти повтаря, че стотинките не са пари. Стотинките не са пари?! Т.е. ако отида и дам 1.60 за билет – само на монети, защото друг начин няма – това не са пари. Мога да дам и банкнота от 2 лева и да ми върнат 40 ст. – но тия 40 стотинки не са пари и тогава плащам 2 кинта за билета. Аз ли си губя разсъдъка, или контрольорката е слабоумна?
- Нередовният пътник може да си плати глобата в автобуса и да продължи пътуването с билета за глоба, контрольорите въпреки това настояват активно да го свалят от автобуса (за справка – Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, глава 7, чл. 32, ал. 2). Чудя се – контрольорите познават ли наредбите, които уж следва да прилагат? Не е ли това неизпълнение на служебните им задължения, не следва ли да бъдат санкционирани за това и да получат административно наказание? Въобще кой следи работата им така, както моят шеф следи моята в офиса?
- В крайна сметка контрольорките “черпят” нередовния пътник едно пътуване, защото ги мързи да си свършат работата. Според мен – второ административно нарушение на служебните им задължения в рамките на минути. Кодексът на труда не важи ли за тези служители така, както в частния сектор?
Чудя се дали Столичният общински съвет има отговори на тези въпроси. Шегувам се, разбира се – на СОС не му пука за такива неща, имат пари за крадене, а аз тука ги занимавам с глупости!
Мила родна картинка. Сега е време да се върна към нормалния живот, защото не знам как се решават такива средностатистически български проблеми.